В мазето съучастникът му пусна противопожарната аларма. Острият звън отекна в цялата сграда.
Дорл и агентите му наблюдаваха улицата. Когато алармата зазвъня, полицейските служители, обградили Басет, спряха и се огледаха, за да видят откъде идва звукът. Дорл се хвърли напред.
— Не спирай! — кресна.
Когато достигна гърба на първия полицай, чу звук, който незабавно разпозна като пушечен изстрел.
— Не спирайте! — викна отново.
Бе направил едва две крачки, когато полицаят пред него се препъна и падна върху смъртно ранения Басет. Дорл се подпря с ръка на гърба на полицая, за да не падне, и сведе поглед, за да види дали Басет е уцелен.
Нитроглицериновият куршум бе отнесъл темето на Басет и белите ризи на полицейските служители бяха изцапани с кръв и мозък. Дорл се наведе над падналите и притегли микрофона към устата си.
— Удариха Риса! Повтарям, удариха Риса!
Двама агенти от Тайните служби вече стояха между улицата и купчината тела на земята, извадили своите узита, а очите им шареха по сградите отсреща.
Атентаторът бързо разглоби пушката и прибра всичко в чантата. Стаята се пълнеше с пушек и той си сложи противогаз. Грабна чантата и побягна по коридора към стълбището. Щом се озова там, започна да си проправя път между изплашените чиновници, които смятаха, че сградата гори.
Дорл погледна към онова, което беше останало от главата на Басет. В този момент в слушалката в ухото му отекна гласът на тайния агент от покрива на сградата на Си Ен Ен.
— Според мен изстрелът дойде от сградата отсреща!
Дорл скочи на крака и закрещя заповеди:
— Арт, обади се за подкрепление, трябва да отцепим сградата! — Обърна се към един полицай: — Вземи двама от твоите хора и заобиколете отзад! Не искам никой да напуска мястото! И внимавайте!
Даде знак на двамата агенти да го последват и хукна през улицата към отсрещната сграда. Криволичеха между колите, спрели да видят какво става. Пресякоха улицата и тъкмо стигнаха до самата сграда, когато бяха пресрещнати от тълпа обезумели чиновници, които се носеха в противоположната посока. Пътят им беше преграден. Три преки по-нататък, на Юниън Стейшън, русият атентатор, облечен в дънки, широка тениска и с бейзболна шапка на главата, се запъти към редицата телефонни автомати. Извади монета. Пепеляворусата коса, която се подаваше изпод шапката и се спускаше към раменете му, не беше естествена. Нито пък стойката му. Вместо да стои изправен и да изглежда като добре сложен мъж, висок метър и осемдесет, той се беше прегърбил. За непреднамерения наблюдател имаше вид на понатежал човек, не по-висок от един и седемдесет. Той набра седемте цифри и извади от джоба си малък диктофон. От другата страна на линията прозвуча женски глас:
— Ей Би Си. Добър ден. С кого желаете да ви свържа?
Мъжът натисна един бутон и от диктофона се разнесе електронен глас:
Не затваряйте. Това е съобщение от групата, отговорна за убийствата на сенатор Фицджералд, сенатор Даунс, конгресмен Козловски и председателя Басет.
Двайсет и три годишната операторка усети как сърцето й прескочи. За миг изпадна в паника, после се сети, че всички обаждания, приемани от главния телефонен номератор, се записват.
След кратка пауза записът продължи:
Председателят Басет беше убит, защото той и останалите негови колеги не приеха достатъчно сериозно нашите искания. Ние не сме терористи. Ние не убиваме невинни цивилни граждани; всъщност сме готови на всичко, за да избегнем това. Ние не сме, както Белият дом се мъчи да убеждава медиите, част от конспирация за проваляне на президентския мандат. Ние сме група американци, които повече не са в състояние да понасят корупцията и пълната липса на професионализъм, които върлуват във Вашингтон. Дадохме им възможност да осъществят по демократичен начин реформите, които обещаваха. Те се провалиха и затова ние се намесваме. Не ни подлагайте отново на изпитание, защото в противен случай ще бъдем принудени да наложим нови ограничения в срока. Притежаваме нужните ресурси и решимост да премахнем който и да е конгресмен, сенатор и дори президента.
Ще ви предоставим остатъка от седмицата, за да погребете Козловски, Даунс, Фицджералд и Басет. След като бъдат изпратени да почиват в мир, очакваме незабавни действия по реформите, които вече сме предложили.
14.
Когато Хари Дорл премина през контролно-пропускателния пост и паркира пред служебния вход към западното крило на Белия дом, навън все още беше светло. Докато слизаше от колата, той за стотен път се запита как атентаторът бе успял да се измъкне. Само минути след покушението полицията бе отцепила целия квартал. Всички хора, напуснали задимената сграда след задействането на алармата, бяха задържани и разпитвани за трети или четвърти път от ФБР и Тайните служби. Всеки беше проверен и се беше оказал редовен административен служител. Сградата бе претърсена с кучета, но следи не бяха открити.