„Каква бъркотия! — помисли си той. — След двайсет и три години добра служба да ми се случи такова нещо точно на мен.“
Когато стигна входа, вратата му отвори Джак Уорч.
— Хари, съжалявам… Искрено съжалявам.
Уорч беше заместил Дорл като специален агент, отговарящ за охраната на президента. Двамата мъже се знаеха отдавна и по-голямата част от кариерата им бе минала в съвместна работа.
Дорл кимна с признателност, но продължи да гледа в друга посока. Тръгнаха към първия етаж — Уорч начело, Дорл след него, без да си кажат нито дума. Пред вратата на кабинета Дорл спря и попита:
— Джак, президентът вътре ли е?
— Не, разговаря с госпожа Басет в жилищната част.
Дорл сведе поглед и поклати глава. Уорч сложи ръка на рамото на приятеля си.
— Хари, ти не си виновен.
— Да, знам.
Когато влязоха, Стю Гарет крачеше напред-назад, докато разговаряше с Алекс Трейси, началник на Тайните служби. Майк Нанс седеше в далечния край на масата и следеше разговора между двамата. Когато Уорч и Дорл влязоха, Гарет млъкна. В стаята настъпи тишина. Накрая Трейси наруши мълчанието:
— Господа, моля, седнете.
Всички, с изключение на Гарет, седнаха. Трейси се обърна към Дорл:
— Хари, добре ли си?
Дорл кимна, но не каза нищо. Трейси се взря в него за момент, после продължи:
— Хари, познаваш ли Стю Гарет и Майк Нанс?
— Не.
Отново настъпи неловко мълчание, докато Дорл чакаше Нанс или Гарет да кажат нещо, но никой от тях не проговори. После Гарет се приближи до масата.
— Агент Дорл — започна заядливо, — цял следобед получаваме сведения и основните факти са ни известни. Онова, което не знаем и което аз действително бих искал да разбера е как се случи това?
— В какъв смисъл „как“? — попиша Дорл.
— Ще ви обясня какво имам предвид. Искам да знам как, по дяволите, председателят на Белия дом, третият най-влиятелен човек в тази страна, бе убит посред бял ден, обграден от полицаи и дузина агенти от Тайните служби? — И се втренчи в него.
Дорл разбра как ще протече тази среща. Беше слушал много за Гарет и неговия стил на работа. Изминалият ден бе дълъг и Дорл нямаше никакво желание да слуша неоснователни упреци. Когато заговори, звучеше напрегнат:
— Председателят Басет беше убит, защото отказа да отмени една обществена изява. Беше предупреден, че не можем да гарантираме безопасността му, но пренебрегна съвета ни.
— Това са глупости, Дорл. Той беше убит, защото ти и твоите хора не си свършихте работата! Толкова е просто! — Гарет удари с юмрук по масата.
Дорл стана от стола си и се изправи срещу него.
— А, не, тая няма да я бъде! — И като сочеше Гарет с пръст, добави: — Няма да ви позволя да ми стоварите вината!
— Агент Дорл, намираш се в Белия дом! — избухна Гарет.
— Тук аз командвам парада! Сядай си на задника и си дръж езика зад зъбите!
— Въобще не ми дреме кой си! Казах му, че идеята за публична изява не е добра, а той не ми обърна никакво внимание. Ако ме беше послушал, щеше да е жив!
Гарет се обърна към Трейси и изкрещя:
— Държа този човек да бъде уволнен незабавно! — И без да чака отговор, рязко извърна глава към Уорч и посочи Дорл.
— Изведете го оттук! Държа да бъде изритан на улицата!
Дорл пристъпи към Гарет, но Уорч скочи от мястото си.
— Хари, не си струва…
— Това са тъпотии, Уорч. Твърде дълго съм бил тук, за да може този дребен фашист да ми пробутва глупостите си.
— Да бъде уволнен! — повтори истерично Гарет. — Искам значката му, преди да е напуснал сградата!
Уорч избута Дорл навън и затвори вратата.
Дорл трепереше, лицето му пламтеше от гняв.
— Джак, няма да поема вината за това, което се случи на Басет.
— Знам, Хари. Знам, само се успокой.
— От години не съм си изпускал нервите така — въздъхна Дорл.
— Имал си тежък ден, а и Гарет не провокира най-доброто у хората.
— Нямам му вяра на тоя тип. Президентът наистина ли го слуша?
— Опасявам се, че да.
Майк Нанс стана и с жест подкани Гарет да го последва. Щом влязоха в Овалния кабинет, Нанс затвори вратата и остана неподвижен, втренчил поглед в него. Чакаше Гарет да се успокои.
— Стю, трябва да се научиш да се владееш — започна с равен глас.