— Какво да кажа на нашия приятел?
Гарет обмисли отговора.
— Кажи му, че ще се опитаме да го уредим за събота вечер. Има малка възможност да успеем да се измъкнем от Кемп Дейвид.
Малко след един часа следобед Ан Монкър обяви пред медиите, че в осем вечерта президентът ще направи обръщение към нацията заедно с ръководителите на мнозинството и опозицията в Камарата на представителите и Сената. Вместо да проведат срещата в мрачния пресцентър на Белия дом, Хопкинсън беше убедил Гарет и президента да я свикат в богато украсената и тържествена Източна зала. Щяха да се изправят там, където само преди един ден бяха положени ковчезите на загиналите политици. Хопкинсън бе изтъкнал, че символиката няма да убегне на медиите, особено след като той лично бе ангажирал няколко репортери, които му дължаха услуги. Президентът щеше да бъде сравнен с митичната птица феникс, която възкръсва от огнените пепелища по-силна и по-чиста. Разчиташе се на явната аналогия, че президентът, въпреки трудностите и изпитанията, изстрадани през последната седмица, се възражда като ръководител на нацията — по-силен и по-добър.
Хопкинсън се подсмиваше мислено, обладан от трескавата възбуда, която неизменно пораждаше у него манипулирането на общественото мнение. Репортерите вече нетърпеливо очакваха обявяването на новата коалиция. Бяха раздадени копия от речта на президента и повечето от репортерите я четяха. Хопкинсън стоеше при страничния вход и точно в осем даде знак на режисьорите да влязат в ефир. Миг по-късно президентът се яви в залата, съпроводен от висшите членове на двете парламентарни партии. Той зае мястото си на подиума, а партийните ръководители се подредиха отзад, осигурявайки предварително планирания фон.
С вид на генерал, който се готви да влезе в битка, Стивънс започна речта си:
— Добър вечер, скъпи съотечественици. Последната седмица беше тежка за нашата държава. Нацията ни загуби някои от най-доблестните си ръководители. Сбогувахме се с четирима мъже, отдали всичко от себе си за своята страна… за нашата страна. Още веднъж ви моля да запазите спомена за тях и техните семейства и да ги споменавате в молитвите си.
Президентът спря и за момент и сведе глава.
Застанал отстрани, Хопкинсън се изживяваше повече като театрален режисьор, отколкото като шеф на „Връзки с обществеността“. Кимна одобрително, когато регистрира, че президентът не бе забравил предварително планирания жест — да сведе глава, сякаш в молитва. Стивънс бе репетирал речта девет пъти. Всеки път Хопкинсън най-щателно бе анализирал всеки жест и движение, докато не усети, че е постигнал желаното изпълнение.
Стивънс вдигна очи и се взря в аутокюто.
— В националната си история сме преживявали много тежки моменти. Оцелявали сме, защото ръководителите на нашата страна са притежавали смелостта да изоставят личните убеждения, да се обединят и да направят каквото е необходимо за Америка. Ето защо сме се събрали тук тази вечер. — Президентът се обърна и посочи групата зад себе си. — Хората, които стоят редом с мен тази вечер, представляват двете партии, подпомогнали създаването и израстването на Америка до велика страна. При нормални обстоятелства би било много трудно да приемем компромисно поведение за каквото и да е, но когато са заплашени самите устои на нашата демокрация, ние постигаме съгласие. Заедно сме, за да обявим, че изоставяме различията и ще вървим напред като съюз. Няма да отстъпим пред исканията на терористите. Оцеляването на демократичните принципи в тази държава е далеч по-важно от нашите лични убеждения. Утре следобед ще отлетя за Кемп Дейвид заедно с ръководителите на Камарата на представителите и Сената. Ще разгледаме моя бюджет и ще изработим програма за следващата година. Ние сме хората, избрани да управляват, и няма да допуснем да бъдем изнудвани от терористи.
Докато президентът говореше, русокосият атентатор, загледан в екрана, започна мислено да съставя списък на нещата, които трябваше да свърши преди изгрев-слънце. Стана от канапето и слезе в сутерена на жилищната кооперация. Спря пред своето помещение за багаж, за да се увери, че восъчният печат на долната панта на вратата е непокътнат. След като установи със задоволство, че никой не е влизал в килера му, той продължи напред и четири врати по-нататък спря пред чужд — собственост на възрастен господин от първия етаж. Отново провери восъчния печат на долната панта и се зае с ключалката.