— Господи, тези проклети ескорти са доста шумни!
Уорч и Стинър кимнаха в знак на съгласие. Следващата група се спусна към Южната морава за по-кратко време от първата и без да се бави, VH 3 се снижи и изпълни меко и точно кацане. Пътниците отново бяха придружени от тайни агенти и качени на борда. VH 3 се издигна обратно в групата и без да изчакват, всичките пет хеликоптера направиха вираж наляво и продължиха да завиват, докато не се върнаха на югозападния маршрут. Уорч погледна Манли:
— Тигър готов ли е?
Манли кимна.
Президентът крачеше през Южната морава. Носеше тъмен вълнен костюм на тънки бледосиви райета, сини островърхи обувки и винена вратовръзка. Беше обграден от шестима агенти от Тайните служби, като този непосредствено зад него носеше устойчив на куршуми светлокафяв шлифер и беше готов да го хвърли върху президента при най-малкия знак за опасност. Гарет вървеше отляво на президента, за да избегне възможността да се окаже между шефа си и камерите. Стивънс широко се усмихна и помаха на операторите и репортерите. С Гарет бяха обсъждали дали да се представи пред медиите сериозен и решителен, или да изглежда щастлив и развълнуван, преди да се качи на борда на президентския хеликоптер. Гарет предложи смесица от двете — образа на щастлив и в същото време решителен човек. Като опитен артист, президентът напълно схващаше тънката разлика между щастлив и развълнуван и щастлив и решителен. Щом стигнаха до хеликоптера, Стивънс спря и рязко отдаде чест на морския пехотинец в синя парадна униформа, застанал в подножието на стълбичката.
Шефът на екипа, ефрейтор от Морската пехота, посрещна Стивънс на последното стъпало и го преведе през тесния вход. Гарет, тайният агент, който носеше светлосивия шлифер, и още един агент влязоха през тази врата, а останалите четирима се качиха на борда през втората, разположена зад фланеца на левия колесник. Обикновено при полет само един агент придружаваше президента, а останалите от наряда летяха със следващия вертолет, но сега обстоятелствата бяха извънредни. Вградените в двете врати стълби бяха изтеглени, вратите — плътно затворени. Всеки седна на своето място, а шефът на екипа направи бърз оглед, за да се увери, че всички са си сложили предпазните колани.
Хеликоптерът се гмурна във въздуха и се издигна към свободното място в средата на групата. Стивънс погледна през илюминатора до себе си и се изненада колко близо се намираха големите зелени хеликоптери. За разлика от повечето военни машини вътрешността на президентския хеликоптер беше звукоизолирана, така че можеше да се разговаря, без да се вика. Президентът погледна към Гарет и посочи през прозореца:
— Стю, виждаш ли колко близо е това чудо?
Гарет вдигна рамене.
— Знаеш ги тези млади пилоти. Може би просто се опитват да се изфукат.
Клетъчният телефон на стареца зазвъня. Загледан в четирите тъмнозелени хеликоптера, увиснали във въздуха над Белия дом, той започна да брои позвъняванията. Обаждането беше сигнал, който му показваше, че президентът се намира на борда на хеликоптера, готов да се издигне обратно в групата. След третото позвъняване той отгърна лявата половина на шлифера си. Надлъжно от вътрешната страна на куртката му беше пришита малка черна кутия. Лицевата й страна съдържаше клавиатура с цифри, бутон за връзка и превключвател за напрежението. Старецът щракна превключвателя, набра две цифри върху дистанционното, но не натисна бутона за връзка. Трябваше да изчака, докато групата започне да се придвижва, иначе президентският хеликоптер щеше незабавно да се спусне обратно към относителното прикритие в карето на Белия дом. Хеликоптерите леко наведоха носове и групата потегли. Старецът натисна бутона за връзка и произнесе кратка молитва.
Секунда по-късно сигналът беше приет от малкото радарно устройство земя-въздух, разположено в пощенската кутия на „Уошингтън Поуст“ две пресечки южно от Белия дом. Устройството незабавно насочи широкообхватния си търсещ радар към групата хеликоптери. За по-малко от две секунди обхватът се ограничи от режим на откриване през проследяване до точен контрол.
В същото време в пилотските кабини на всичките пет хеликоптера започнаха да мигат предупреждаващи за ракетно нападение светлини, а бордовите сензори, известяващи заплаха, оживяха с пронизителен писък. Оглушителният вой на предупреждаващия за опасност сензор им показа, че са прихванати от радар за управление на огъня. Нямаше време за мислене. Сърцата забиха по-бързо, очите се заоглеждаха за ракета.