— Дай ми Тед!
Гневът му растеше. По челото му изби пот. Стискаше слушалката така, че кокалчетата му побеляха. Според часовника му, който поглеждаше приблизително на всеки пет секунди, беше чакал две минути и трийсет секунди, когато Хопкинсън най-после се обади.
— Къде, по дяволите, беше? — изсъска Гарет.
— Стю, тук е лудница. Репортерите са плъзнали навсякъде. Няколко току-що ме попитаха дали президентът не е мъртъв!
— Мамка му!
— Стю, трябва да овладеем положението!
— Да, знам, просто млъкни за минута, докато измисля най-добрия начин да се справим.
Последва кратко мълчание.
— Ще трябва да го покажем по телевизията — каза Гарет. — Вземи със себе си един оператор и някой от вестникарите и си довлечи задника тука.
— Не мога. Тайните служби затвориха карето. Не пускат никого нито навън, нито навътре.
— Майната им на проклетите Тайни служби! — кресна Гарет. — Заради тези идиоти преди двайсет минути без малко да хвръкна във въздуха. Намери Уорч и му предай следното: ако иска да си запази работата, веднага да ти намери вертолет. Ако те изругае, намери Майк Нанс и го накарай да осигури един от Пентагона. Размърдай се!
— Какво ще го караме да говори пред медиите?
— Мили Боже, Тед, аз ли трябва да се грижа за всичко тук! Ти си проклетият шеф на „Връзки с обществеността“! Плащат ти да измисляш какво да говори президентът пред медиите! Действай!
Гарет затръшна телефона и се отправи към вратата. Когато пресичаше голямата всекидневна, се натъкна на специален агент Тери Андрюс — агента от Тайните служби, който носеше устойчивия на куршуми шлифер на президента, когато се качваха на борда на президентския хеликоптер.
— Андрюс, не искам никакви увъртания! — започна остро Гарет. — Какво, по дяволите, се случи, докато бяхме във въздуха, и как са разбрали с кой вертолет пътуваме?
Бившият морски пехотинец сведе поглед и отвърна:
— Не знаем как са разбрали на кой хеликоптер сме, сър.
— Ами ракетите? Бяха ли изстреляни някакви ракети?
— Нямаме категорично мнение по този въпрос, сър.
— Какво искаш да кажеш? Намери шефа си и му предай, че държа да получа някои отговори, и то незабавно!
И му обърна гръб.
19.
На Чейн Бридж беше напрегнато. Медиите, столичната полиция, полицията на щата Вирджиния и ФБР — всички бяха пристигнали на мястото на събитието за броени минути. Макмахън дойде малко по-късно със специалния екип на ФБР и нареди медиите да бъдат отстранени с всякакви средства, ако трябва — и със стрелба. Полицията на щата Вирджиния затвори западния край на моста, а столичната полиция на окръг Колумбия разположи хората си на източния край. Движението беше отклонено и ФБР извършваше оглед на местопроизшествието. Два хеликоптера на парковата полиция се бяха заели да отблъскват хеликоптерите на медиите, които връхлитаха като лешояди, опитвайки се да заснемат кадри на живо от онова, което толкова много интересуваше ФБР.
Скип Макмахън наблюдаваше как Кати Дженингс и двама други агенти внимателно изследват устройството, което бяха намерили. На този етап колкото по-малко агенти работеха по случая, толкова по-добре. Докато не знаеха точно с какво си имат работа, съществуваше опасност от замърсяване на уликите. Дженингс сочеше земята и единият агент правеше снимки, а другият забождаше малки жълти знаменца.
Макмахън чу звука от приближаващ се хеликоптер и вдигна поглед. Видя един от блестящите зелено-бели президентски VH 3. Голямата машина увисна над моста и се спусна надолу, витлата й вдигнаха пясъчна вихрушка. Макманън се извърна, предпазвайки лицето си. Щом хеликоптерът докосна земята, пилотите изключиха двигателите и режещият звук от витлата замря. Макмахън се обърна, видя приближаващия Джак Уорч и протегна ръка.
— Готов съм да се обзаложа, че си имал и по-добри дни, Джак.
— Този се нарежда сред най-лошите!
Макмахън сложи ръка на рамото му.
— Ела, нека ти покажа какво сме открили.
Макмахън заведе Уорч до края на моста и посочи надолу към Дженингс и другите двама агента.
— Моите хора намериха малка сива метална кутия с радарна чиния, закрепена отгоре, и дървена плоскост с няколко вертикални тръби. И двете са свързани с батерии и импулсни приемо-предаватели, така че сигурно ще се окаже, че са били задействани с дистанционно управление, което, разбира се, означава, че хората, които търсим, отдавна са изчезнали.
— Може ли да видя това нещо? — попита Уорч.