— Не още. Очаквам специалния екип за изследване на улики и подвижната криминална лаборатория, които идват насам. Докато дойдат, искам да запазя района чист, доколкото това е възможно.
Уорч кимна.
— Джак, как са разбрали на кой хеликоптер е президентът?
— Нямам абсолютно никаква представа. Дори ние не знаехме, докато не останаха броени минути преди излитането.
— Как са разбрали по кой път ще мине за Кемп Дейвид? Вие, момчета, не изпратихте ли хеликоптерите по различни летателни маршрути?
— Да, всички летяха в различни посоки, но това не беше пътят, по който трябваше да минат.
— Как тогава стигнаха дотук?
— Засега мислим, че са били принудени да навлязат в долината на реката.
— Как?
— Имаш ли карта на окръга?
Отидоха до колата. Скип извади от жабката една карта и я разстла върху багажника. Уорч посочи Белия дом.
— Командирът на ескадрилата казва, че когато групата напуснала Белия дом, те са били засечени от топлинно насочван радар от север. Преди около десет минути моите хора намериха малка сива кутия с радарна чиния. Била скрита в пощенска кутия на „Уошингтън Поуст“ на ъгъла на Четиринайсета и Конститюшън. — Сложи пръста си на мястото, което се намираше само на една пресечка южно от Белия дом. — групата предприела избягващи маневри и полетяла на север. Около десет секунди след като били засечени от южния радар, те били засечени от радари на север и изток. Хеликоптерите поели на запад, за да избегнат опасността, и докато приближавали Потомак, били засечени отново, този път от запад. Командирът на ескадрилата казва, че когато се случи нещо подобно, момчетата му са обучени да се оттеглят към залесени места и че долината на реката предоставя съвършена защита, защото там могат да летят под обхвата на радара и приближаващата ракета. Така че, когато момчетата стигнали Потомак, те потърсили прикритие и се отправили в единствената посока, от която не ги грозяла опасност — на северозапад. Заложили са капан и са вкарали хеликоптерите в него. — Уорч очерта над картата V-образна линия с основа при Белия дом и отворен край при Чейн Бридж.
— А какво се случи, когато стигнаха тук? Онези изстреляха ли бойна ракета?
— Вероятно пилотите са мислели, че вече са в безопасност. Е, когато се гмурнали в речната долина, сензорите спрели да пищят и те помислили, че са избегнали опасността, а след това съвсем неочаквано червените светкавици изскачат пред тях и сензорите отново се включват. Водещият ескорта помислил, че това са бойни ракети, и разрушил строя. — Уорч гневно поклати глава. — Което не е трябвало да прави. Цялата идея зад тази стратегия е, че ескортът трябва да защитава президентския вертолет и ако се наложи, да поеме удара.
Макмахън вдигна ръце предупредително.
— Чакай малко. Говорих с доста хора, които твърдят, че са видели бойна ракета, а имаше и други, които бяха сигурни, че това са били сигнални ракети. Склонен съм да вярвам на втората група, защото никой не съобщава да е чул взрив, а моите агенти откриха няколко изгорели сигнални ракети.
— Не разбирам — каза Уорч. — Пилотите, управлявали президентския хеликоптер, твърдят, че с тях било свършено. И още — че когато ръководителят на ескорта разрушил строя, мислели, че ще ги взривят. Или имаме голям късмет, или тия терористи са оплескали нещо.
Макмахън се загледа в далечината и потърка устни с показалеца си, докато осмисляше новата информация. След малко заяви:
— Нещо ни убягва… Нещо не се връзва. Защо да полагаш толкова усилия и накрая да не дръпнеш спусъка?
Замълчаха, после Макмахън каза:
— По-късно ще имаме достатъчно време за това. Как е президентът?
— Според моите хора бил доста разстроен. — Уорч стисна устни. — Също така казват, че проклетият Стю Гарет, както обикновено, е побеснял, крещи на всички и иска обяснения… Цялата тази простотия още от самото начало беше по негова идея.
— Какво искаш да кажеш?
— Заявих категорично, че провеждането на срещата в Кемп Дейвид и превозването на президента не си струва риска. Дотук ми е дошло от Гарет!
Джак, позволи ми да ти дам един съвет. Има само един начин да се справиш с плужек като Гарет. Приклещваш го и не допускаш никакви увъртания. До голяма степен той е това, което е, защото хората му позволяват да си разиграва коня.
— Повярвай ми, неведнъж съм мислил да му тегля една здрава, но прекалено много си харесвам работата.
Тогава чуха Кати Дженингс да вика отдолу. Надвесиха се над перилата на моста.
Проточила врат нагоре, Дженингс държеше в протегнатата си ръка клетъчен телефон.
Скип, току-що приключих разговора с едни хора от Военновъздушните сили в Пентагона. Продиктувах им серийните номера на това нещо и те твърдят, че е от нашите. Това е по-стар модел радарно устройство, каквито са поставяли в носовите конуси на изтребители като „F 4 фантом“.