Уорч и Макмахън се спогледаха и Макмахън извика в отговор:
— Пита ли ги дали някой би могъл да намери начин да се сдобие с такъв?
— Да, казаха, че ги има в излишък на пазара за военно оборудване.
— Предполагам, че документират това, което правят с тази стока.
— Да, казаха ми, че започват издирване, за да ни помогнат.
— Страхотно! — възкликна Макмахън. — Между другото, там долу не намерихте ли някакви неупотребени бойни ракети?
— Не още.
Макманън се обърна към Уорч:
— Е, поне е някакво начало.
— Да… Слушай, трябва да отида до Кемп Дейвид и да информирам президента за случилото се. Обади ми се, ако откриеш нещо, ако не — да се уговорим да се чуем по-късно.
По време на краткия полет до Кемп Дейвид Уорч се подготви за това, което предвиждаше като неминуем сблъсък с Гарет. Припомни си начина, по който началникът на щаба се беше отнесъл с Дорл след атентата срещу Басет, и беше наясно, че не го чака нищо по-добро. Макмахън беше прав, почти три години той се беше примирявал със скудоумието и злоупотребите на Гарет, в които нямаше и капчица професионализъм, и сега беше дошло време да сложи край на това. Уорч добре знаеше как да се справи. Щеше да си остане между него и Гарет, никой друг не трябваше да знае.
Когато събърбанът пристигна, специален агент Тери Андрюс очакваше Уорч на верандата на главната квартира.
— Как е президентът? — попита Уорч.
— Опитва се да си почине.
— Къде е Гарет?
— В заседателната зала с Хопкинсън — мъчат се да измислят как да извъртят цялата история за пред медиите. Обсъждаха дали трябва да организират голяма церемония и да наградят с медали пилотите от Морската пехота. Казвам ти, Джак, едва се сдържам да не размажа главата на тоя идиот. През последния час се съдра да крещи, настояваше да разбере какво става. Каза ми, че Тайните служби ще си платят за този провал.
— Ще видим.
Тръгнаха по коридора към залата за съвещания. Уорч влезе пръв. Гарет надничаше иззад рамото на Хопкинсън и му казваше какво да пише. Вдигна очи към Уорч и каза сухо:
— Крайно време беше да дойдеш. В твой интерес е да ми обясниш това-онова!
— Тед, би ли ни извинил? — обърна се Уорч към Хопкинсън.
Той понечи да стане, но Гарет сложи ръка на рамото му и го смъкна обратно на стола.
— Тед може да чуе всичко, което имаш да ми казваш.
Уорч прикова гневен поглед в очите на Гарет.
— Това е само за нашите уши — каза.
Хопкинсън стана от стола си и двамата с Андрюс се отправиха към вратата.
— Дано знаеш какво правиш — измърмори Гарет.
Андрюс затвори масивната дървена врата след себе си, като остави Уорч и Гарет насаме.
— В твой интерес е да ми обясниш някои неща — започна Гарет. — Първо вие, момчета, се издънвате и допускате да убият Басет, а след това замалко да оставите да взривят президентския вертолет! Заради тази история ще хвърчат глави, Уорч, и твоята е първата, която…
Преди да довърши, Уорч заобиколи масата, сграбчи го за врата и го залепи за стената. Гарет замръзна с широко отворени очи, вкопчил се с две ръце в китката на Уорч.
Уорч приближи лице на сантиметри от неговото и с тих, напрегнат глас изрече:
— Стю, мисля, че е крайно време ти и аз да си поговорим по мъжки. Вече няма да се съобразявам с простотиите ти, моите хора също! Отвратени сме и се уморихме от емоционалните ти излияния. Днешното сладко пътуване до Кемп Дейвид беше твоя идея! Казах ти, че е излишен риск, но ти продължи както си знаеш и по някакви твои тъпи съображения убеди президента, че трябва да проведе срещата точно тук. Идеята беше твоя, Стю, така че да не съм чул повече и дума от теб за това, или ще започна да подхвърлям мръсотиите ти на медиите. Никакви глави няма да хвърчат! Не си и помисляй, че можеш да съсипеш кариерата ми или пък на някой от хората ми. Всъщност ще започнеш да се отнасяш към тях с уважение, защото инак ще разглася как ти и Майк Нанс изнудвахте конгресмен Мур.
Очите на Гарет се разшириха.
— Точно така, Стю, знам всичко за дребния спор, който двамата с Нанс сте имали с Артър Хигинс. — Уорч замълча, за да даде възможност на Гарет да се поизпоти още малко. — Ще се споразумеем, Стю. Отсега нататък започваш да ме слушаш, когато става дума за сигурността. Ще бъде така, както аз кажа, и не искам никакви капризи! Започваш да се отнасяш към мен и хората ми с дължимото уважение. Но те предупреждавам, Стю, не ме изкарвай пак от нерви, или ще предоставя всичко, с което разполагам, на ФБР. А повярвай ми, в Бюрото има много хора, които биха се радвали да те посмачкат както трябва!