Гарет отпусна ръцете си на масата и вдигна глава. Очите му бяха зачервени.
— Не… може би малко… не знам. — Бръкна в джоба на ризата си. — Господи, имам нужда от цигара.
Запали и след като вдиша дълбоко, каза:
— Ако аз не им дам възможност, те не са в състояние да ме убият. Цял месец няма да излизам от Белия дом. Ще избера една от стаите за гости и ще се нанеса там. Не ме е страх от тези терористи. За друго се притеснявам. Имаме проблем който никак не е маловажен. Уорч знае за онази наша работа с Франк Мур. Каза ми, че му е известно кой е бил въвлечен и че ако аз не се кротна и не започна да го слушам, ще съобщи на ФБР.
Нанс внимателно се вгледа в Гарет.
— Спомена ли моето име?
— Да — без да го поглежда, отвърна Гарет.
— А други имена?
— Да.
— Чии?
— Назова Артър.
Нанс почувства пронизваща болка в слепоочията.
— Споменал е Артър?
— Нямам представа как е разбрал. На никого не съм казвал!
Изражението на Нанс остана спокойно, но вътре в него бушуваше буря. Без да се налага да мисли усилено, той много добре знаеше как Уорч е разбрал. Той или някой от хората му най-вероятно е подслушал разговор на Стю с Бог знае кого за тяхната малка афера с шантажа.
— Артър няма да бъде доволен, когато научи. Сигурен съм, че ще иска сериозно да си поговори с теб. Освободи програмата си за утре вечер. Той държи да обсъди с нас и нещо друго, било спешно. Ще уредя превоз.
21.
Тънкият сърп на луната висеше над високите борове. Автомобилът приближи главния вход на Кемп Дейвид и двамата пътници на задната седалка бързо се снишиха. Задвижваната от електромотори врата се плъзна встрани и седанът продължи напред сред тълпа от репортери, държани на разстояние от взвод морски пехотинци, които бяха провесили през гърдите си автомати М 16. Струпалите се репортери и оператори се бутаха един друг, опитвайки се да видят кой пътува в колата. Седанът продължи по пътя и взе първия завой, след което забави. Два еднакви автомобила „Краун Виктория“ потеглиха от банкета и заеха места пред и зад колата, която превозваше съветника по националната сигурност и началника на президентския щаб.
Съботните разговори на високо равнище за бюджета бяха сравнително успешни. Гарет беше предложил няколко счетоводни еквилибристики, които щяха да снижат привидно бюджетния дефицит. Те щяха да позволят на управляващата партия да заяви, че са намалили някои разходи, без това да отговаря на действителността. Надяваха се, че тази стъпка ще усмири атентаторите и ще даде на ФБР време.
Съмненията на Майк Нанс относно стабилността на новата коалиция вече се потвърждаваха. Сенатор Олсън се отказа от уговорката, като обясни на президента, че няма да участва в преднамерено заблуждаване на американския народ. Олсън заяви, че трябва да бъдат направени действителни съкращения на разходите, в противен случай той се оттегля. Среброкосият сенатор от Минесота предупреди президента, че ще мълчи една седмица и ако Гарет продължава да разиграва своите счетоводни игрички, ще разкрие какво всъщност представляват новите бюджетни ограничения — фалшификация и нищо повече.
Нанс и Гарет говориха по целия път. Движението беше слабо. Когато стигнаха до имението на Артър, водещият седан и този, който ги следваше, отбиха встрани, а автомобилът с Нанс и Гарет приближи голямата порта от ковано желязо. Два мощни прожектора осветиха входа на имението.
Едър мъж, облечен в маскировъчен костюм и въоръжен с узи, излезе от караулното помещение и се приближи до лимузината. Под дулото на леката картечница беше прикрепен фенер и пазачът го включи, насочи лъча към задния прозорец и освети Нанс и Гарет. След като разпозна и двамата, той каза на шофьора да отвори багажника. Мина отзад, провери съдържанието му и се върна в караулното помещение.
Артър седеше зад бюрото в кабинета си и наблюдаваше сцената при портала. Вляво от бюрото му в стената бяха вградени два големи цветни телевизора и четири монитора от системата за сигурност. Артър проследи с поглед как пазачът се връща в малката будка и как след миг порталът започва да се отваря. Щом колата премина, вратата се затвори моментално. Хвърли поглед към друг монитор и видя как колата криволичи по алеята и спира пред къщата. Там я посрещнаха други двама пазачи с немска овчарка. Гарет и Нанс слязоха от колата и замръзнаха на място, докато кучето ги душеше, а телата им бяха обходени с ръчен детектор за метали. Най-накрая вратата бе отворена отвътре и трети пазач ги поведе към кабинета на Артър.