Той натисна един бутон под бюрото си и скрит механизъм спусна върху мониторите стара карта на света в рамка. Стана, приближи се до камината и се подпря с една ръка на полицата. Въпреки че беше над седемдесетте, все още беше стегнат и изправен. Сребристата му коса бе грижливо сресана назад и свършваше на два сантиметра над бялата яка на официалната му риза. Ноктите му бяха добре поддържани, а скъпият костюм от камгарена вълна идеално прилягаше на високата му фигура.
Вратата се отвори и в кабинета влязоха Нанс и Гарет. Артър задържа ръката си на полицата на камината и изчака гостите му да се приближат. Майк Нанс спря на около десет стъпки разстояние и с официален тон каза:
— Стю Гарет, бих искал да те запозная с Артър.
Гарет пристъпи и протегна своята влажна, лепкава ръка.
— Чудесно е, че най-после се срещнахме. От доста време очаквам този момент.
Артър леко кимна.
— Удоволствието е изцяло мое. — Посочи креслата: — Заповядайте. Някой желае ли нещо?
Нанс се приближи до Артър.
— Преди да започнем, бих искал да обсъдим някои неща с теб насаме.
Артър се обърна към другия си гост.
— Господин Гарет, пушите ли пури?
За момент Гарет се обърка.
— Ами… да.
Артър отвори кутията за пури от черешово дърво. Гарет си взе една пура и я помириса. Артър му подаде машинка за рязане и Гарет отряза крайчето.
— Ще ви изпратя до верандата.
Поведе го към френския прозорец, отвори едното крило и каза:
— След минута и ние ще се присъединим към вас.
Щом затвори вратата след госта си, Артър се обърна към Нанс:
— Какъв е проблемът?
— Изглежда, участието ни в шантажа на конгресмен Мур е известно на някого извън първоначалната група.
— И на кого по-точно?
— На Джак Уорч, специален агент в…
— Знам. Как е разбрал?
Нанс хвърли поглед към верандата и разказа на Артър за спречкването между Гарет и Уорч. Когато свърши, Артър попита:
— Как е разбрал Уорч според теб?
— Мисля, че Гарет не е бил толкова внимателен, колкото е трябвало.
— Склонен съм да се съглася — кимна Артър.
Нанс беше очаквал някаква реакция, но Артър не можеше да бъде стреснат лесно.
— Какво възнамеряваш да предприемеш спрямо Уорч? — попита Нанс.
Артър не отговори веднага.
— Засега нищо. Преди около четири години четох личностния му профил… той не би замесил медиите. Освен това не е работа на Тайните служби да злепоставя президента. Междувременно кажи на Гарет да си трае, а аз ще подготвя план за евентуално справяне с Уорч, ако той предприеме нещо.
— Вече предупредих Гарет и той ще си мълчи.
— Казвал ли си му нещо за моето предложение?
— Не, само споменах, че искаш да говориш с нас.
— Това е добре.
— Все още ли смяташ да му кажеш?
— Да.
— Не съм сигурен, че това е добра идея. Винаги си ме съветвал да не вярвам на дилетанти.
— Винаги съм те съветвал да не вярваш на никого.
Артър се обърна, прекоси стаята, погледна лавиците с книги, заемащи цяла стена в кабинета, и въздъхна. Без да промълви, Нанс покорно го последва.
— Гарет си има своите недостатъци, но той е силно мотивиран човек, който би направил всичко, за да успее. Изпуснал се е за онази работа с конгресмен Мур, защото не е съзирал опасностите в случай, че не си държи езика зад зъбите. Благодарение на Уорч сега си е научил урока. Между другото, при човек като Гарет умението да се пази тайна е пряко свързано с важността на въпроса. Колкото повече има да губи, толкова по-склонен ще бъде да мълчи. Ако платим мизата, Гарет ще си трае.
— Разбирам хода на мислите ти, но сигурен ли си, че се нуждаем от него?
— Да, има някои неща, които ще поискам в замяна на помощта, която ще му окажа.
Нанс кимна.
— Както желаеш.
— Нека се присъединим към нашия приятел.
Артър предложи пура на Нанс и взе една за себе си. Излязоха навън в тъмната есенна нощ.
Гарет стоеше до перваза на верандата и изнервено очакваше да го повикат отново вътре. Знаеше, че Нанс разказва на Артър за проблема с Уорч и се притесняваше как ще реагира Артър. Беше чувал страховити истории за бившия ръководител на подмолните операции на ЦРУ.
Гарет чу стъпките на Нанс и Артър.
— Харесва ли ви гледката? — попита Артър.
— Грандиозна е — усмихна се фалшиво Гарет.
Артър знаеше, че Гарет не е човек, който може да се възхищава от красотата на природата. Беше доста елементарен. Не глупав, по-скоро едноизмерен и целенасочен. И лесно предсказуем, което идеално пасваше на нуждите му.