Генералът отговори утвърдително и Делапеня излезе от стаята.
— Генерале, сериозно ли приемате становището, че хората, извършили тези атентати, са бивши командоси? — попита направо Макмахън.
— Съвсем сериозно. Хората, които вербуваме за командоси към Спецсилите, са единствени по рода си. Д-р Макфарланд, бихте ли описали на нашите гости психологическия профил на средния командос?
— Типичният командос — започна с безпристрастен глас Макфарланд — е човек с коефициент на интелигентност доста над средния, с изключителни способности. Това е човек, който външно изглежда стабилен, безчувствен и емоционално безучастен. В действителност е чувствителен и състрадателен. Често е обладан от желание да побеждава. Мрази да губи, но рядко е склонен да мами или да лъже, за да успее. Придържа се към много високи изисквания за чест и почтеност и презира хората, които лъжат и са слабохарактерни. Без да се замисли или да се поколебае, би се жертвал, за да спаси живота на колега командос. Най-големият му страх е, че ще пропилее живота си, без да се подложи на достатъчно изпитания. Презира хората, които изживяват живота си нечестно. Мрази политиците и бюрократите и проявява явна враждебност спрямо тях. Обучен е да убива смъртоносно и ефективно и след време започва да приема това като справедлив и разумен начин за разрешаване на проблемите. Ако успеете да го убедите, че даден човек е достатъчно лош, той ще дръпне спусъка с чиста съвест. Разбира се, има изключения, но за повечето това е нормата.
Генерал Хийни отпусна ръка върху масата.
— Повече от трийсет години съм в Спецсилите и не съм в състояние дори да преброя колко пъти съм чувал някой от колегите ми командоси да казва, че с огромно удоволствие би убил този конгресмен или онзи сенатор. Виждате ли, ние не само че сме обучени да убиваме, но за да запазим разсъдъка си, сме научени да гледаме на убийството като на оправдано действие в един свят, където има добри и лоши хора и където лошите не бива да са победители. Помислете за минута какво възлагаме на един командос. Изпращаме ги да извършат грозни неща и им казваме, че го правят, за да защитят Съединените американски щати. Като командоси, ние разсъждаваме, че отърваваме света от един лош човек, че пазим Америка. Какво, мислите, ще стане, ако някой от тези добре обучени индивиди осъзнае, че политиците, управляващи собствената му държава, представляват по-голяма заплаха за бъдещето на Америка, отколкото религиозния фанатик, за чието убийство командосът току-що е прекосил половината свят? — Генералът погледна Макмахън. — Ако тези хора мислят, че действителната заплаха за Америка идва отвътре, от… цитирам: „група старци, които залагат на карта бъдещето на страната заради своите собствени егоистични интереси“… — Генералът остави думите на атентаторите да увиснат във въздуха. — Господин Макмахън, нямам почти никакви съмнения, че хората, които стоят зад това, са обучени в Съединените щати командоси.
23.
Майкъл и Шеймъс влязоха в луксозния ресторант. Изглеждаха безупречно в своите тъмни вълнени костюми.
— Имате ли резервация? — посрещна ги оберкелнерът.
— Да, мисля, че е на името на Олсън.
Оберкелнерът се вгледа в книгата за резервации и плесна с ръце.
— О, вие сигурно сте конгресмен O’Pypk. А вие вероятно сте баща му.
— Не, аз съм дядо му.
— Секретарката на сенатор Олсън поръча отделна маса. — Той измъкна три менюта изпод плота. — Моля, последвайте ме.
Беше дванайсет без четвърт и ресторантът бе почти празен. Сервитьори се щураха напред-назад, подготвяйки масите за голямата обедна навалица. Оберкелнерът ги отведе до кръгла маса в отдалечения край. Отстъпи встрани и отмести стола на по-възрастния от двамата О’Рурк. Той седна и оберкелнерът бутна стола навътре.
— Какъв е резултатът от срещата на високо равнище за бюджета, която проведоха в Кемп Дейвид? — започна Шеймъс.
— В сутрешните новини съобщиха, че са отрязали сто милиарда долара от бюджета на Стивънс.
— Виждам, че не вярваш наистина да са го направили.
— Съобщиха го като слух. Това означава, че или никой не знае какво всъщност се е случило, или са го пуснали, за да опипат почвата.
— Каква е истината според теб?
— Не съм сигурен.
Майкъл погледна към входа. Сенатор Олсън току-що бе влязъл в ресторанта с охраната си.
— Съвсем скоро ще разберем. Ерик дойде.
Сенатор Олсън и четирима мъже със строг вид минаха през залата, водени от оберкелнера. Майкъл и Шеймъс се изправиха, за да посрещнат приятеля си. Олсън се промъкна между двама телохранители и оберкелнера, протегнал ръка към по-възрастния от двамата O’Pypk.