— Джим, всички дойдоха.
Стивънс застана между голямата маса и мониторите и със заповеднически тон каза:
— Седнете!
Всички заеха местата си. Стивънс, стиснал с побелели пръсти облегалката на високия кожен стол, започна ядно:
— Може ли някой да ми обясни как, по дяволите, щатски сенатор може да бъде убит посред бял ден на километър от Белия дом?
Мълчанието, което срещна, усили гнева му. С ясен, суров глас той произнесе:
— Имам да Ви кажа някои неща и не искам да чувам нито дума, преди да съм свършил. Искам тези убийства да бъдат спрени, и то незабавно! Не ме интересува какво е необходимо за това. Не ме интересува какви закони трябва да бъдат заобиколени или нарушени! Искам тези кучи синове да бъдат заловени! — Обърна се рязко към Роуч: — ФБР има ли вече заподозрени?
Роуч притеснено се размърда на стола си.
— Господин президент, от началото на това разследване не са минали и две седмици.
— По-близо ли сте до залавянето на тези хора, отколкото бяхте преди седмица и половина?
Роуч не отговори.
Стивънс затвори очи. Гневът го изгаряше отвътре.
— Достатъчно си губих времето — каза. — Трябва да пипнем тези копелета, и то бързо. Искам ЦРУ и Агенцията по национална сигурност да се включат. Искам всеки, който считаме, че може да има дори далечна връзка с тази работа, да бъде поставен под наблюдение и телефонът му да се подслушва. ФБР може да продължи своето разследване по съответния законен ред, но искам Агенцията по национална сигурност и ЦРУ да започнат да подслушват всяка телефона линия оттук до Сиатъл.
Очите на Гарет се разшириха при споменаването за подслушване. Той вдигна ръка, за да привлече вниманието на президента.
— Джим, мисля, че трябва да говорим с Министерството на правосъдието, преди да…
— Млъкни, Стю!
Нечуваната забележка начаса усмири Гарет. Той се сниши в стола си, а Стивънс продължи:
— Намираме се в разгара на тежка криза и аз няма да седя със скръстени ръце и да чакам ФБР да свърши работата по каналния ред. Нямаме време. ЦРУ и АНС са по-добре подготвени да получат бързи резултати, и то без да привличат прекалено много внимание. Искам телефоните да се подслушват! Веднага! Искам да се изкопчи информация от всички групи запасняци в страната. Ако все още сме на мнение, че тези атентатори са бивши командоси, искам всеки бивш командос да бъде разпитан до края на седмицата, а на тези, които събудят подозрение, да започнат да им подслушват телефоните и да бъдат поставени под наблюдение. Искам резултати, по дяволите!
— Джим, има някои важни законови моменти, които трябва да се вземат предвид, за да не започваме неподготвени — вметна Гарет.
— Не искам да слушам за това, Стю. Не ми казвай, че няма начини да се уреди. Ще подпиша президентска заповед, ще издам директива за национална сигурност, ще обявя военно положение, ако е необходимо, но искам тези копелета да бъдат заловени, и то бързо! — Стивънс захвърли дистанционното върху масата. — Измислете стратегията и я задействайте. Искам ЦРУ и АНС да се включат и не желая нищо да стига до медиите. Разбрахте ли ме?
Всички кимнаха утвърдително и Стивънс се отправи към вратата.
— Стю, Майк, когато приключите тук, качете се в кабинета ми — каза пътьом.
Агентът от Тайните служби отвори вратата и вече на излизане, президентът извика през рамо:
— Искам всички отново тук в седем сутринта и очаквам резултати.
Над града се спускаше мрак. Майкъл се взираше през прозореца в есеннообагрените листа на стария дъб пред къщата. Въздъхна дълбоко и прокара пръсти през гъстата черна коса на Лиз. Разтриваше бавно схванатия си врат, вдигнал крака на масичката до дивана. Лиз го беше прегърнала с две ръце през кръста, главата й лежеше на гърдите му. Беше подвила крака под себе си и слушаше туптенето на сърцето му. Този ритъм я унасяше в лека дрямка.
Лиз беше на среща със своя редактор, когато се разнесе новината за атентата срещу Олсън. Тъй като знаеше, че Майкъл е на обяд със сенатора, тя се втурна да разбере дали той е добре. Секретарката на Майкъл й съобщи, че не е пострадал и пътува към къщи. Лиз изхвърча от редакцията и взе такси до дома на Майкъл. Когато пристигна, завари Майкъл и Тим да разговарят, седнали на масата в трапезарията.
Шеймъс беше задържан за наблюдение в болницата за през нощта. Взривът го беше повалил на земята и му беше причинил леко сътресение. След пристигането на Лиз Тед си тръгна, за да ги остави насаме.
През последните два часа те седяха на дивана и почти не говореха. Лиз леко се раздвижи и Майкъл свали ръката си, за да разтрие гърба й. Тя изстена и се обърна.