На следващата пряка спря и изчака да пресече улицата, като използва момента да погледне отново нагоре и надолу по страничната улица, за да провери дали няма някакви каравани или джипове. Щом пресече кръстовището, сви вляво, продължи още три преки и спря такси, което го отведе до малък бар близо до Джорджтаун. Поръча си бира, изпи половината и се отправи към дъното на бара, към тоалетната, но вместо да спре, продължи през задната врата и излезе на улицата. Крачеше забързано. Четири пресечки по-нататък взе друго такси, което го откара до една къща в Чеви Чейс. Къщата принадлежеше на седемдесет и осем годишна вдовица, която му бе дала гаража си под наем за двайсет и пет долара на месец.
Отключи предната врата, извади от джоба си малък черен уред и обиколи колата. Нямаше подслушвателни устройства.
Изкара колата от гаража и потегли. Профуча през града, като наслуки свиваше по тесните улици. Дипломатическите номера на БМВ-то и датският паспорт, който беше закрепил на предното стъкло, му гарантираха, че няма да бъде спиран от полицията. Бързото каране помагаше за освобождаване на напрежението и имаше за цел да обезсърчи всеки, дръзнал да го следи.
Сви по Междуградско шосе 95 и настъпи газта. Стрелкаше се из автомобилния поток, докато не стигна магистрала 50 източно от Анаполис. Като се вмъкна между два пикапа, той намали до сто километра в час и кара така около десет минути. Когато достигна магистрала 424, пое по нея на юг. Часовникът на таблото показваше 20.10. Коулман често проверяваше огледалото за обратно виждане и сменяше шосетата. На няколко пъти избърза напред и след това отби от пътя, изчаквайки сред дърветата с изгасени фарове, за да се увери, че няма опашка.
Близо час след като беше излязъл от окръг Колумбия, зави по тесен, неозначен черен път. Чакълът захрущя под широките планински гуми на БМВ-то. От двете страни на пътя се редяха дървета и гъсти храсталаци. Спусна се по полегат хълм и премина между две езерца. Тънка ивица мъгла се стелеше над чакъла и за кратко БМВ-то беше обгърнато от бяла омара. Автомобилът се измъкна от облака, изкачи още едно ниско възвишение и след като превали билото, на по-малко от сто метра в далечината се показаха светлините на малка постройка. Колата се спусна по полегатия склон и спря пред стара дървена къща.
Коулман слезе и се огледа. Затаи дъх и се заслуша за шум от друга кола, която можеше да го е проследила по чакъления път. Затвори внимателно вратата на автомобила и се отправи към верандата. Когато мина по нея, дъските на пода проскърцаха. От вътрешността на къщата залая куче. Без да почука, той отвори вратата и влезе вътре. Светлосините му очи се впериха в мъжа, застанал пред камината.
25.
Майкъл О’Рурк стискаше в ръка 45-калибров „Комбатмастър“. Дюк се хвърли към Коулман да го поздрави. Бившият тюлен приклекна, за да посрещне лабрадора. Погледна превръзката около челото на Майкъл и попита:
— Какво ти е на главата?
— Нещо ме удари, когато лимузината на Ерик избухна — отвърна през зъби Майкъл.
Коулман го погледна изненадан.
— Ти си бил там?
— Да. — Майкъл се взря право в яркосините очи на Коулман и каза: — Посочи ми поне една основателна причина, поради която да не звънна незабавно на ФБР.
Коулман тръгна към противоположния край на стаята. Майкъл вдигна пистолета.
— Нито крачка повече!
— Зная, че никога няма да използваш това проклето нещо срещу мен, затова го остави и да поговорим — усмихна се Коулман.
— До днес наистина не бих го сторил, но на твое място нямаше да съм толкова сигурен. Повтарям още веднъж — изтъкни ми поне една основателна причина да не те предам на ФБР.
Коулман скръсти ръце.
— Нямам нищо общо със случилото се днес.
— Какво искаш да кажеш?
— Не съм убил Ерик. Нямам нищо общо с това.
— Глупости, Скот. Аз бях там. Видях всичко! Каза ми да предупредя Ерик и аз те послушах. Той беше готов да разобличи плана на президента като фалшификация и после изведнъж ти се намеси и провали всичко.
— Свали оръжието, Майкъл. Нямам нищо общо с онова, което се случи днес — повтори Коулман.