— Да огледаме къщата.
Началникът на полицията нареди на двама от своите хора да останат на място и поведе Макмахън, Дженингс и Уордуел нагоре по алеята. Когато наближиха къщата, видяха друг труп на земята пред верандата. Барнс освети мъртвия полицай. Макмахън разпери ръце и спря останалите.
— Началник, може ли фенерчето ви за минута?
Барнс му го подаде и Скип пристъпи по-близо до тялото. Като стисна фенерчето под мишница, той надяна чифт ръкавици и се наведе над убития. Огледа дупките от куршуми в средата на лицето и в шията. Ръцете на трупа бяха разперени встрани, с отворени длани. Скип погледна пистолета в кобура и притвори очи.
— Останете тук за момент — нареди. — Веднага се връщам.
Тръгна към стъпалата на верандата. Уордуел извика след него:
— Скип, няма да влизаш сам.
— Напротив. Вие не мърдайте оттам. Колкото по-малко хора се въртят наоколо, толкова по-добре.
Дженингс извади пистолета си и освободи предпазителя.
— Влизам с теб.
— Изключено! — отвърна Макмахън, без да се обръща.
— А ако вътре има някой?
— Да не смяташ, че хората, които са го извършили, чакат да ги хванем? Остани на място, веднага се връщам.
Макмахън се изкачи по стълбите и опита входната врата. Беше отключена. Докато я отваряше навътре, видя следващия полицай, проснат на пода. Приближи се до трупа и погледът му бе привлечен от трите червени точки върху лицето на мъртвия, а после от кобура и пистолета в него. Макмахън въздъхна и вдигна очи. Внезапно забеляза яркочервената ивица върху бялата стена в горния край на вътрешните стълби. Виждаха се само чифт обувки. Макмахън бавно се заизкачва към първата площадка.
Беше виждал конгресмена по телевизията, но не беше сигурен, че трупът пред очите му е на Търнкуист. За разлика от другите трупове този беше пронизан с повече от десет куршума. Трябва да е той, помисли си Макмахън. Телефонът му иззвъня и го стресна.
— Какво откри? — Беше Роуч.
— Изправил съм се до нещо, което според мен е трупът на конгресмен Търнкуист.
— Би ли могъл да бъдеш по-точен?
— Човекът има поне дузина дупки от куршуми в лицето и гърдите си, но по всяка вероятност е той.
— Сигурен ли си?
— Да. — Макмахън сведе поглед към тялото и изчака Роуч да заговори отново.
— Някакви следи от извършителите?
— Не.
— По-добре да информирам президента, преди медиите да са надушили. Какво друго искаш от мен?
— Засега нищо.
— Добре. Обади ми се, ако има развитие.
Макмахън затвори телефона и сведе поглед към трупа. Раните в главата на Търнкуист му бяха направили впечатление.
Скарлати и О’Рурк седяха в ъгловото сепаре на съвсем нов, още неоткрит италиански ресторант. Беше на сутеренния етаж в сграда на две преки от Дюпон Съркъл. Сепарето бе облицовано с тъмно полирано дърво, а масата бе застлана с покривка на червени и бели карета. На всяка маса бе поставена бутилка кианти с прикрепена върху нея свещ и това бе единственото осветление в ресторанта. O’Pypk се огледа и си помисли, че при по-други обстоятелства на това място би могло да му бъде наистина приятно. Храната беше вкусна, виното не беше лошо.
Майкъл бе казал на Лиз, че Коулман няма нищо общо със смъртта на сенатор Олсън и неговите четирима агенти от Тайните служби, но бе пропуснал да спомене, че Шеймъс е замесен в първите четири убийства. Нямаше смелостта да й каже, че бъдещият й тъст е анархист, революционер или каквато там бе думата.
Лиз се опитваше за трети път през последните двайсет и четири часа да убеди Майкъл, че трябва да се обърне към ФБР.
— Майкъл, зная, че брат му беше най-добрият ти приятел, но той уби председателя, двама сенатори и председателя на Комисията по финансов контрол.
— Говори по-тихо!
Лиз се премести по-близо до него.
— Трябва да кажеш за него. Не ме интересува, че няма нищо общо със смъртта на Ерик.
— За последен път ти повтарям, Лиз, няма да го издам.
— Не те разбирам.
— Не очаквам от теб да разбереш причината за моите чувства.
— Какво трябва да означава това? — попита Лиз, готова да отстоява позицията си.
— Ти нямаш основание да мислиш, че тези хора са си заслужили смъртта, защото животът ти е протекъл твърде добре.
Лиз го стрелна с мрачен поглед.
— Не казвам, че не си се трудила упорито — уточни Майкъл. — Просто животът ти е бил хубав. Родителите ти са живи. Брат ти и сестра ти също. Не ти се е случвало нищо, което да те накара да погледнеш на нашите политически лидери наистина с критично око.