Генерал Хийни и Айрини Кенеди разговаряха до стълбището отпред. Макмахън се приближи до тях:
— Благодаря, че пристигнахте толкова бързо. Огледахте ли вече някой от труповете?
— Видяхме този на алеята и другия ей там. — Хийни посочи тялото на мъртвия полицай пред къщата.
— Преди да се възползвам от познанията ви, бих искал да огледате и останалите. — Скип ги поведе нагоре по стълбите. — Всички полицаи са носели предпазни жилетки, но това не им е свършило работа.
Един фотограф правеше снимки, а няколко агенти си водеха бележки и разговаряха. Макмахън ги помоли да се отдръпнат за миг.
Хийни и Кенеди огледаха трупа на полицая в основата на стълбището. Спряха вниманието си на трите дупки от куршуми в средата на лицето на мъртвия, а после — на пистолета в кобура и радиопредавателя му. Кенеди надникна в трапезарията и посочи натрошените стъкла.
Предполагам, че изстрелите са дошли оттам.
Макмахън кимна.
— Намерихме пет гилзи на верандата.
Хийни погледна нагоре към размазаната кръв по стената на стълбищната площадка.
— Това конгресменът ли е?
— Да.
— Мога ли да се кача там?
— Разбира се.
Хийни и Кенеди тръгнаха по стълбите, а Макмахън остана във фоайето. Кенеди се наведе над тялото и каза:
— Господи, те са си изпразнили пълнителите в него.
— Да, виждам поне осем попадения. Може да са и повече — обади се Хийни.
— Някаква представа защо са го надупчили така? — попита Макмахън, застанал долу до стълбището.
— Има две възможности — отвърна Хийни. — Първата е, че очевидно са искали да са сигурни, че е мъртъв, а втората…
Хийни посочи гилзите пред краката на Макмахън.
— …че са стреляли двама или повече души. Специалистите ви по балистична експертиза би трябвало да са в състояние да отговорят на този въпрос.
Кенеди и Хийни заслизаха обратно по стълбите.
— Нека пак да огледаме този отпред.
Макмахън ги изведе през входната врата.
— Този е получил два изстрела в лицето и един във врата.
Макмахън се наведе и отметна сакото на мъжа.
— Пистолетът му е в кобура, но радиопредавателят липсва. Намерихме го горе на верандата до счупения прозорец.
Кенеди погледна прозореца, после — убития в краката си.
— Взели са предавателя, за да разберат дали полицаят вътре е разбрал какво става.
Хийни погледна към ъгъла на къщата.
— Оттам ли са стреляли?
— Да.
Макмахън тръгна нататък.
— Открихме няколко гилзи ето тук. Изглежда, убиецът е отправил три изстрела. Два куршума са попаднали право в лицето полицая, а третият — във врата.
— Предполагам, че последният полицай е отзад, нали? — попита Айрини.
— Да, последвайте ме.
Тръгнаха към задния двор. Когато се озоваха до тялото, Макмахън каза:
— Един-единствен изстрел в главата.
Той се наведе и отгърна якето му.
— Пистолетът му е в кобура, а радиопредавателят — на мястото си.
Хийни и Кенеди погледнаха трупа за секунда и насочиха вниманието си към околността.
— Скип, би ли ги накарал да изключат прожекторите? — каза Хийни.
Оставиха да свети само лампата над задната врата.
Генералът прекоси двора и се отправи към линията, от която започваше горичката. Макмахън и Кенеди го следваха на няколко крачки и миг по-късно изчезнаха сред дърветата.
Хийни се ориентираше с лекота в тъмнината, провираше се през храстите, прескачаше падналите клони, с които Макмахън и Кенеди се справяха с усилие. Когато стигнаха поточето, спряха и се обърнаха с лице към къщата.
— Какво мислите, генерале? — попита Кенеди.
Генерал Хийни погледна агентите на ФБР при задната врата.
— Те не могат да ни видят, нали?
— Не и като са застанали под онази лампа — отвърна Кенеди. — А ние дори нямаме маскировъчни екипи. Осветено е само до края на двора, а оттам нататък не се вижда нищо.
— Мисля, че са били двама, а може и повече — каза Хийни. — Не е изключено да е бил и един, но би било твърде трудно. Появили са се и са изчезнали за по-малко от минута, а полицаите изобщо не са разбрали какво става — никой не е вадил пистолета си. Един или двама души са пропълзели през гората и са повалили постовия при задната врата с единствен изстрел в главата. След това са убили полицая на входната врата със снайпер и накрая този в колата в края на алеята.