— Специален агент Макмахън? — попита Майкъл.
Макмахън се напрегна, когато чу електронния глас. Преди да отговори, натисна едно копче до телефона, с което се стартираше издирване на постъпилия разговор.
— На телефона.
— Предполагам, че записвате и се опитвате да проследите този разговор, затова ще бъда кратък. Тези, които убиха сенатор Фицджералд, конгресмен Козловски, сенатор Даунс и конгресмен Басет, не са убили сенатор Олсън, конгресмен Търнкуист и техните охранители.
Последваха няколко секунди мълчание, докато Макмахън се опитваше да осмисли чутото.
— Не съм убеден, че ви разбирам.
— Има втора група убийци. Тези, които убиха Олсън, Търнкуист и охраната им.
— Защо трябва да ви вярвам?
Бяха предвидили това.
— Ние оставихме Бърмийстър жив — каза Майкъл.
— Много хора знаят за Бърмийстър — отбеляза Макмахън. — Това не доказва нищо.
— Господин Макмахън, ние не убиваме агенти от Тайните служби и полицаи. Както заявихме в последното съобщение, което ви оставихме, дълбоко уважаваме всички онези, които бдят за спазването на законите. Водим битка с политиците, не с вас.
— Точно тук грешите…
— Задайте си следния въпрос — прекъсна го Майкъл. — Ако искахме да убием четирима агенти от Тайните служби, за да се доберем до Олсън, и четирима полицаи, за да стигнем до Търнкуист, защо не взривихме президента миналия петък? — Помълча малко и добави: — Отговорът е, че ние не сме убийците на Олсън и Търнкуист. Убийствата им са дело на друг.
— Защо ми го казвате?
— Защото не желаем да гледаме как умират невинни.
— А Басет и другите бяха виновни?
— Господин Макмахън, нямам време за дебати точно сега, затова слушайте внимателно. Не зная кой би искал да убие Олсън и Търнкуист, нито по каква причина, и наистина не съм в състояние да го установя. Знам само, че те са убили осем федерални служители на закона и че по всяка вероятност ще убият още, ако не им попречите.
— А вие? Вие ще престанете ли да убивате?
— Да.
Макмахън понечи да каже нещо, но връзката прекъсна.
28.
Лимузината на Роуч спря пред западния служебен вход на Белия дом и директорът, придружен от Макмахън, се втурна към вратата. Бяха закъснели почти двайсет минути. Джак Уорч ги очакваше и бързо ги преведе край охраната към Заседателната зала.
Президентът държеше реч, но когато влязоха, млъкна. Всички се обърнаха и отправиха погледи към Роуч и Макмахън, докато двамата заемаха местата си.
— Извинете за закъснението, сър, но в последния миг се появиха обстоятелства, които ни забавиха — обясни Роуч.
Президент Стивънс не обърна внимание на извинението и погледна отново към Майк Нанс. На срещата присъстваха Стансфийлд — директорът на ЦРУ, Трейси — директорът на Тайните служби, Елиът — министър на отбраната, главнокомандващият генерал Флад и Стю Гарет.
— Да се върнем на въпроса, господин президент — обади се Нанс от отсрещния край на масата.
— Очевидно ФБР и Тайните служби не могат да гарантират сигурността на нашите конгресмени и сенатори. През последните два дни телефонът ми прегря. Всички политици в този град настояваха да се подсили охраната им и аз не ги виня за това. Достатъчно компрометиращо е, че не можем да заловим тези терористи, но е направо непростимо, че не сме в състояние да им попречим да убиват.
Стивънс хвърли пълен с негодувание поглед към Роуч.
— След като обсъдихме положението с генерал Флад и министър Елиът, реших да обявя военно положение за района около сградата на Конгреса, Сената и Белия дом. С охраната на периметъра ще се заемат Първи корпус на флотата и 101-во подразделение на военновъздушните рейнджъри. Тези части ще бъдат в пълна бойна готовност. Генерал Флад ме информира, че ще се погрижи тази фаза на операцията да приключи до залез-слънце. В допълнение към гореспоменатите извънредни мерки, ще предложа на всички конгресмени и сенатори да се преместят със семействата си във форт Мийд, докато кризата отмине. Военновъздушните сили ще разполагат със сто четирийсет и двата първокласни самолета, които нашите генерали използват при маневри на бойното поле. Във форт Мийд има над двеста необитавани постройки, а ако това не е достатъчно, разполагаме с над хиляда модерни палатки, оборудвани с генератори, водопроводна инсталация и отопление. Хората на генерала вече са се заели с подробностите и смятат, че всичко ще бъде в пълна готовност за четирийсет и осем часа. Междувременно генералът изтегля специални охранителни части от армията, флотата, военновъздушните сили и Морската пехота, за да се погрижат за сигурността на членовете на Конгреса и Сената. Повечето от тези подразделения са обучени за осъществяване на базова охрана. Уведомен съм, че са добре въоръжени и владеят тактиката за борба с командосите. Разговарях с водачите на двете партии и те се съгласиха в понеделник сутринта да свикат повторна законодателна сесия, след като вече сме взели тези нови мерки за сигурност. Дотогава всякаква служебна дейност ще бъде преустановена. — Президентът погледна Роуч и продължи: — Не ми е приятно, че съм принуден да взема тези драстични мерки, но неспособността на федералните сили да спрат вълната от насилие не ми остави друга възможност.