Към оградата лениво се приближи бяла фигура с горящо въгленче на цигара.
— Ти ли си, Томеш? — извика Прокоп.
— Не. Вие още ли сте тук? — Беше лаборантът. — Ама вие наистина сте луд.
— Моля ви, ще дойде ли Томеш?
— Дори и през ума не му минава — отговори презрително лаборантът. — Не сте му нужен. След четвърт час всичко е готово, след това gloria victoria37! И тогава ще се напия.
— Моля ви, кажете му, да… да ми даде само адреса!
— Това вече му го предаде момчето — процеди лаборантът. — Господин инженерът каза да вървите на майната си. Да не вземе да прекъсне работата сега, да не е луд? Сега, когато тръгна… Та ние всъщност вече знаем и сега остава само — и край.
Прокоп извика ужасен:
— Тичайте да му кажете — бързо — да не включва на висока честота! Да спре! Или — или ще стане. Тичайте бързо! Той не знае — той — той не знае, че Diamon. За бога, спрете го!
— Хе — насмешливо подхвърли лаборантът. — Господин Томеш знае какво прави; а вие — през мрежата излетя горяща угарка — лека нощ!
Прокоп скочи към оградата.
— Горе ръцете — изрева отвътре гласът и веднага пронизително изсвири свирката на пазача. Прокоп побягна.
Тичаше по шосето, прескочи през някаква ограда и затича по мека ливада; препъваше се в оранта, по едно време падна, стана и продължи нататък. Спря се с разтуптяно сърце. Нашир и надлъж гъста мъгла и пусти полета; сега вече не може да ме хване. Ослуша се; беше тихо, чуваше само собственото си свирещо дишане. Ами ако — ако Гротуп хвръкне във въздуха? Хвана се за главата и продължи да тича по-нататък; подхлъзна се и падна в дълбока канавка, излезе от нея и куцайки, заподскача през разораната нива. Събуди се старата болка от счупеното, а в гърдите парливо започна да го пробожда; не можеше да продължава по-нататък, седна на студената межда и се загледа към Гротуп, който мъгляво сияеше с дъговите си лампи. Приличаше на светлинен остров в безконечния мрак.
Тръпнеща и глуха тишина; а всъщност в диаметър от хиляди и хиляди километри е започнало ужасно и непрестанно настъпление; Diamon от своята Магнитна Планина насочва страхотната си тиха, ураганна бомбардировка на целия свят; с километрични трептения летящите вълни си проправят път през пространствата, за да уловят и взривят първата прашинка Кракатит където и да било по земята. А тук, в дълбините на нощта, сред бледото море от светлини, работи упорит, обезумял човек, наведен над тайнствения процес на превръщането: „Томеш, внимавай“, извика Прокоп; но гласът му потъна в тъмнината като камък, хвърлен във вира от детска ръка.
Той скочи разтреперан от ужас и студ и се завтече по-нататък, все по-далеч от Гротуп. Затъна в тресавище и се спря; няма ли да се чуе взрив? Не, тихо е; и в нов пристъп на ужас Прокоп се спусна по склона надолу, спъваше се, падна на колене, скочи и отново препусна; заплете се в някакъв гъсталак, протегна опипом ръце, провираше се слепешката, подхлъзна се и се свлече надолу; стана, изтри потта с кървящи ръце и продължи да бяга по-нататък.
Сред нивите намери нещо светло; опипа го, беше повален кръст. Той седна на подставката му, като едвам си поемаше дъх. Мъгливото зарево над Гротуп е вече далеч, съвсем далеч е на хоризонта; сега то е само едно ниско сияние над земята! Прокоп дишаше дълбоко; нищо, тишина; значи Томеш е претърпял несполука и най-страшното няма да настъпи. Със свито сърце, той се вслушваше в далечината: нищо, само водата капеше студено в някакво подземно ручейче; нищо освен биещото сърце.
В този миг над Гротуп се издигна гигантска черна маса, всичко изгасна; секунда след това, сякаш мракът се разкъса, бликна огнен стълб, ослепително се разгоря и издигна циклопски стени от дим; почти в същия миг напъна бучащият тласък на въздуха, нещо запращя, дърветата скърцащо зашумяха, и прас! Ужасно изплющяване на бич, грохот, отекващ удар и тътен; земята трепери, а във въздуха лудешки се въртят откъснати листа. Поемайки недостигащия въздух с отворени уста, Прокоп се държи с две ръце за подставката на кръста, за да не бъде отнесен, и широко разтваря очи към бушуващата жарава. И ще се разцепи земята от огнена сила и в грохота на гърма ще заговори господ.
Един след друг се вдигнаха във въздуха втори, трети масив, разкъса се с червен блясък и пламна третата, най-ужасната експлозия; избухнали бяха, изглежда, складовете. Някаква бучаща маса полетя в небето, пръсна се и запада в дъжд от експлодиращи искри. Духна огромен пращящ грохот и се превърна в барабанен огън; в складовете експлодираха запалителни ракети и искряха като под ударите на някакъв ковашки чук. Разля се пурпурният огън на пожара, който трещеше татаррртата със сухи изстрели като картечно гнездо. Разнесе се четвърта и пета експлозия с гръмогласното изреваване на гаубица; пожарът се разля и от двете страни; гореше почти половината от хоризонта.