— Навън — отговори му кратко Прокоп.
— Оттук минаването е забранено — обясни му човекът с каскета; оттам се отивало към складовете за муниции и всеки, който иска да отиде там, трябва да има laissez-passer21 от дирекцията. Впрочем, изходът от замъка се намирал ей тук назад по главния път и наляво, заповядайте.
Прокоп тръгна по главния път, след което сви наляво, докато стигне до голяма желязна врата. Дядото вратар излезе да му отвори.
— Имате ли билет?
— Какъв билет?
— Пропуск.
— Какъв пропуск?
— Пропуск, че ви се разрешава да излезете навън.
Прокоп се ядоса.
— Да не би да съм в затвора?
Дядото със съжаление повдигна рамене:
— Извинете, но така ми заповядаха днес.
Гледай го ти, помисли си Прокоп, кого ли пък ще спре тоя дядка. Само да направя с ръката си е й така…
От прозореца на портиерната се подаде познато лице, което много напомняше един известен Боб. Прокоп даже и не довърши мисълта си, обърна се кръгом и се потътри обратно към замъка. Мътните да ги вземат, помисли си той, що за порядки; по всичко личи, че са решили да държат тук някого затворен. Добре, ще поговоря с Карсон. Преди всичко аз изобщо не държа на гостоприемството им и няма да отида на обяд; няма да седна с онези фукльовци, които се кискаха на тенис корта зад гърба ми. — Безкрайно възмутен, Прокоп се прибра в стаите, които му бяха определени, и така се отпусна върху стария шезлонг, че той чак изпращя, и остана да седи ядосан. След малко почука Паул и попита любезно и загрижено, господинът ще отиде ли на dejeuner22.
— Няма да ида — изръмжа Прокоп.
Паул се поклони и изчезна. След малко той се появи отново, като буташе пред себе си масичка на колела, отрупана с чаши, крехък порцелан и сребро.
— Какво вино, моля? — попита той нежно.
Прокоп измърмори нещо като да го оставят на мира.
Паул отиде на пръсти до вратата и там пое от две бели лапи голям супник.
— Consomme de totues23 — прошепна той и наля внимателно на Прокоп, след което супникът отново изчезна в белите лапи. По същия начин пристигнаха рибата, печеното, салатите, неща, които Прокоп през живота си не бе вкусвал и даже не беше сигурен как се ядат, но се стесняваше да не издаде пред Паул с каквото и да било смущението си.
— Седнете — нареди той на Паул, като помириса и опита с небцето си вкуса на възгорчивото бледо вино. Паул направи пестелив поклон и остана да стои прав.
— Слушайте, Паул — продължи Прокоп, — не мислите ли, че са ме затворили тук?
Паул учтиво сви рамене:
— Не мога да зная, моля ви.
— Откъде мога да напусна замъка?
Паул се замисли за миг.
— Ще вървите по главния път, моля, и наляво. Желае ли милостивият господин кафе?
— Какво пък, дайте — Прокоп си опари гърлото с великолепната мока, докато Паул му поднасяше всичките благоухания на Арабия в една кутия за пури заедно със сребърна запалка.
— Паул — подхвана отново Прокоп, като отхапваше върха на пурата, — благодаря ви. Познавахте ли тук някой си Томеш?
Паул вдигна очи към тавана и с видими усилия напрягаше паметта ги.
— Не, моля.
— Колко войници има тук?
Паул започна да пресмята наум.
— В главната охрана около двеста. Пехотинци. След това жандармерия, не зная колко. В Балтин-Дикелн ескадрон хусари. На стрелбището в Балтин-Дикелн — артилеристи, броят им се мени.
— Защо има и жандармерия?
— Моля ви се, тук се поддържа военно положение. Заради арсенала.
— Ъхъ. И охраната е само тук наоколо?
— Тук има само отделни постове. Кордонът е чак там, тя гората…
— Какъв кордон?
— Ами охранявана зона. Влизането там е забранено.
— А ако човек поиска да мине…
— В такъв случай трябва да има разрешение от комендатурата на гарата. Господинът желае ли още нещо?
— Не, благодаря ви.
Прокоп се изтегна сладострастно в шезлонга като преситен бей. Е, ще видим, каза си той; засега не е чак толкова лошо. Поиска да прецени обстановката, но вместо това си спомни как Карсон беше подскачал пред него. Нима не мога да го настигна? — хрумна му и той хукна след него. Достатъчен беше само един петметров скок; но в този миг Карсон се вдигна във въздуха като скакалец и плавно прелетя над купчина храсти. Прокоп тупна с крак и полетя след него, едва краката му се бяха отлепили от земята и ето че той се понесе над храсталаците. Нов отскок и вече полетя бог знае къде, без да го е грижа за Карсон. Плуваше между дърветата, лекичко и свободен като птица; направи няколко плувни движения с краката си и гледай ти, започна да се издига все по-нагоре. Безкрайно му хареса. С мощно темпо и въртеливо движение той се заиздига отвесно. Под краката му като добре начертан план се разкриваше паркът на замъка със своите беседки, ливади и криволичещи пътечки; виждаха се тенис кортът, езерото, покривът на замъка, брезовата горичка; ето го двора с кучетата и боровата гора и оградата от бодлив тел, а надясно вече започваха складовете за муниции и високият зид. По въздуха Прокоп се насочи към онази страна на парка, където още не беше ходил. По пътя установи, че онова, което беше взел за тераса, е всъщност старата укрепена част на замъка, мощен бастион с вътрешни ходове и ров, на времето пълнен с вода, явно от езерото. Интересуваше го главно онази част на парка, която се намираше между главния изход и бастиона; там имаше обрасли с трева пътечки и гъсталак от храсти, крепостна стена, висока вече само около три метра, и под нея някакво бунище или торище; по-нататък зеленчукова градина, около която имаше доста овехтял зид, а в нея зелена вратичка; зад вратичката беше шосето. Там трябва да надзърна, рече си Прокоп и постепенно започна да се спуска надолу. Изведнъж обаче на шосето се появи конен ескадрон с извадени саби и се насочи право срещу него. За да не му отсекат краката, Прокоп ги присви, така че коленете му опряха до брадата; но от това той толкова силно подскочи, че излетя като стрела право нагоре. Когато отново погледна надолу, всичко се беше смалило, като че беше на карта. Долу на шосето се изнесе малка артилерийска батарея, лъскаво дуло се насочи нагоре, появи се бяло облаче и бум! Първият снаряд прелетя над главата на Прокоп. Водят престрелка, реши си Прокоп и бързо загреба с ръце, за да се придвижи по-нататък. Бум! Вторият снаряд профуча пред носа му. Прокоп премина колкото се може по-бързо в отстъпление. Бум! Третият изстрел изведнъж му прекърши крилата и Прокоп стремглаво започна да пада към земята и се събуди. Някой чукаше на вратата.