Ръцете на Прокоп станаха прозрачни от неподвижността, но пък придобиха удивителна чувствителност; напипваха безпогрешно и отгатваха детонационния потенциал на всичко, до което се докосваха. Младата плът крие огромно бризантно напрежение; затова пък доктор Крафт, възторженият идеалист, притежаваше относително слабо експлозивно качество, докато детонационният коефициент на Карсон се приближаваше до коефициента на тетрацитранилина и Прокоп с потръпване си припомняше хладното докосване на ръката на принцесата, което му разкри страхотната бризантност на това надуто амазонско създание. Прокоп си блъскаше главата да разбере дали потенциалната експлозивна енергия на организма зависи от присъствието на някакви ензимни или други подобни вещества, или от химическия строеж на самите клетъчни ядра, които представляват експлозивен заряд. Но както и да е: много му се искаше да види как би експлодирало това черно, нафукано момиче.
Паул започна да разхожда Прокоп из парка с инвалидна количка; Холц сега беше излишен, но не мързелуваше, защото бяха открили у него голям талант на масажист и Прокоп чувстваше как от здравите му пръсти просто блика благоприятно действаща експлозивна сила. При случайна среща в парка принцесата казваше нещо със съвършена и строго отмерена вежливост, а Прокоп в яда си никога не можеше да разбере как се прави тая работа, защото самият той беше или много груб, или пък много общителен. За останалите Прокоп беше чудак, това им даваше право да не го приемат сериозно, а на него — свободата да се държи с тях невъзпитано като каруцар. Веднъж принцесата благоволи да се спре при него заедно с цялата си свита, тя остави господата да стоят, седна до Прокоп и го попита за работата му. В желанието си да й угоди по възможност повече, Прокоп се впусна в такива специални разяснения, като че ли изнасяше доклад на международен конгрес на химиците; княз Сувалски и някакъв си там cousin24 започнаха да се подбутват и смеят, Прокоп кипна и им се сопна, че това, което говори, не се нася до тях. Всички погледи се насочиха към Нейна Светлост, с очакване тя да постави на място този плебей; но принцесата търпеливо се усмихна и изпрати господата да играят тенис. Докато тя ги проследи с очи, станали на чертички, Прокоп я наблюдаваше крадешком; сега за пръв път всъщност той имаше възможност да я разгледа по-добре. Беше жилава, тънка, с излишък от пигмент по лицето й, всъщност не чак дотам хубава; с малки гърди, кръстосала крак върху крак, с чудни расови ръце; на гордото й чело имаше белег от рана, очите й бяха притворени и живи, под острия й нос — тъмен мъх, високомерни и твърди устни; е, да, всъщност почти хубава, но какви са наистина очите й?
В този миг тя ги насочи към него и Прокоп се обърка.
— Говорят, че можете от едно докосване да познаете характера на човека — каза тя бързо. — Крафт разправяше.
Прокоп се усмихна на това женско тълкуване на особената му хемотаксия.
— Ами да — каза той. — Човек може да усети в коя вещ каква енергия се крие; това е нищо.
Принцесата бърже погледна ръката му и се озърна наоколо; нямаше жива душа.
— Дайте — промърмори Прокоп и протегна осеяната си от белези длан. Тя сложи върху нея гладките крайчета на студените си пръсти; някаква светкавица прониза Прокоп, сърцето му бясно заби и през ума му съвсем безсмислено мина: „Какво ли ще стане, ако си затворя ръката!“ И той вече стискаше и мачкаше в грубата си лапа жилавата, гореща плът на ръката й. Пиянски световъртеж наводни главата му; успя да види още, че принцесата затваря очи и стене с разтворени устни, след което сам той затвори очи и като стисна зъби, започна да потъва в главозамайваща тъмнина; ръката му горещо и диво се бореше с тънките прилепващи пръсти, които искаха да се изтръгнат от него, които се извиваха като змии, които впиваха нокти в кожата му и отново голо, конвулсивно се долепваха до плътта му. Прокоп скърцаше със зъби от сладост; тръпните пръсти адски възбуждаха ръката му над дланта, той започна да вижда червени кръгове, внезапно силно и обгарящо стисване и тясната ръка се изплъзна от дланта му. Замаян, Прокоп вдигна пияните си клепачи; в главата му тежко отекваше пулсът; изумен, той отново видя зелената и златна градина и трябваше да замижи, ослепен от дневната светлина. Принцесата беше станала направо пепелява в лицето и гризеше устни с острите си зъби; през цепнатината на клепачите й пламтеше безгранично отвращение или нещо подобно.
— Е? — каза тя остро.
— Девствена, безчувствена, бясна и надменна — изсушена като прахан, като прахан — и зла; вие сте зла; вие пламтите от жестокост и сте ненавистница, и без сърце; вие сте зла и заредена до пръсване със страст; недосегаема, алчна, сурова към себе си, лед и огън, огън и лед…