Принцесата кимна мълчаливо: да.
— За никого добра, за нищо добра; надута, възпламенителна като фитил, неспособна да обича, отровена и пламтяща-нажежена-спечена от жар, а всичко около вас замръзва.
— Аз трябва да съм сурова към себе си — прошепна принцесата. — Вие не знаете — вие не знаете. — Тя махна с ръка и стана. — Благодаря ви. Ще ви изпратя Паул.
Излял по такъв начин собствената си горчивина от обидите, Прокоп започна да има по-ласкаво мнение за принцесата; дори му беше твърде неприятно, че тя сега явно го отбягваше. Гласеше се при първия удобен случай да й каже нещо много любезно, но подобен случай вече не му се удаде.
В замъка пристигна княз Рон, когото наричаха mon oncle25 Шарл, братът на покойната княгиня, един образован и изтънчен скитник по света, любител на всичко възможно, tres grand artiste26, както се казваше, който дори беше написал няколко исторически романа, но иначе беше изключително мил човек; прояви особено влечение към Прокоп и губеше цели часове при него. Прокоп много спечели от изтънчения господин, шлифова се някак си и разбра, че на света съществуват и други неща освен деструктивната химия. Oncle Шарл беше олицетворение на семейната памет; Прокоп обичаше да подхване разговор за принцесата и с любопитство слушаше колко лошо, лудо, надменно и великодушно било това момиченце, което веднъж стреляло по своя maitre de dance27, а друг път предложило да й изрежат парче кожа, което да трансплантират на обгорената й дойка; след като й забранили, тя от яд разбила une vitrine28 с най-скъпа стъклария. Le bon oncle29 домъкна при Прокоп хлапака Егон и се зае да му сочи него, Прокоп, за пример с такива хвалебствия, че бедният Прокоп се изчервяваше също както и Егончо.
След пет седмици Прокоп вече ходеше с бастун; все по-често се отбиваше в лабораторията и работеше като побъркан, докато отново почувства болка в крака си, така че по пътя за замъка направо висеше на ръката на внимателния Холц. Карсон сияеше, като виждаше Прокоп така спокоен и работлив, и от време на време намекваше за потъналия в забрава Кракатит: но за това Прокоп не искаше и да чуе.
Една вечер в замъка имаше някакво тържествено soiree30; именно за тази вечер Прокоп подготви своя удар. Принцесата точно се намираше в групата на генералите и дипломатите, когато вратата се отвори и влезе — без бастун — упоритият затворник, който за пръв път почиташе княжеското крило с посещението си. Oncle Чарлз и Карсон изтичаха да го посрещнат, а принцесата само бързо и изпитателно го стрелна с поглед над главата на китайския посланик. Прокоп беше помислил, че ще дойде да го поздрави; но когато видя, че тя се спря с две не от най-младите деколтирани чак до пъпа дамички, той се намръщи и се насочи към ъгъла, като се покланяше неохотно на високопоставените лица, на които господин Карсон го представяше като „именит учен“, „наш именит гост“ и т.н.; както изглежда, Карсон пое тук ролята на Холц, тъй като не се отделяше нито на крачка от Прокоп. Прокоп скучаеше все по-отчаяно; свря се в самия ъгъл и се намръщи на целия свят. Сега принцесата разговаряше с някакви свръхвисокопоставени лица, единият от тях дори беше адмирал, а другият голяма задгранична птица; принцесата бързо погледна встрани, където се цупеше Прокоп, но в този миг до нея се доближи претендентът за един премахнат трон и я поведе в обратна посока.
— Е, аз си тръгвам — изръмжа Прокоп, решен в дълбочината на черната си душа до три дни да направи нов опит за бягство. В този миг пред него изникна принцесата и му подаде ръка.
— Радвам се, че сте здрав.
Цялото добро възпитание на oncle Шарл изневери на Прокоп. Той помръдна масивните си плещи, като смяташе, че се покланя, и каза с мечешки глас:
— Помислих си, че дори не ме забелязвате.
Карсон изчезна яко дим.
Принцесата беше с дълбоко деколте, което смущаваше Прокоп; той не знаеше накъде да гледа, но виждаше коравата й мургава плът, покрита с тънък слой пудра, и усещаше силния парфюм.
— Чух, че отново работите — каза принцесата. — С какво се занимавате сега?
— Ами с това-онова — неопределено отговори Прокоп. — Обикновено с нищо особено.
Ето, сега беше моментът да поправи онова грубиянство… насилието с ръката; но какво по дяволите особено любезно можеше да й каже?
— Ако желаете — изръмжа той, — мога да направя… експеримент с пудрата ви.
— Какъв експеримент?
— Ами да я превърна във взривно вещество. С пудрата по вас… би могло да се зареди артилерийско оръдие.