Принцесата се засмя.
— Не знаех, че пудрата е взривно вещество!
— Всичко е експлозия… когато човек се заеме сериозно. Вие самата…
— Какво?
— Нищо. Овладяна експлозия. Вие сте страшно бризантна.
— Ако някой се заеме сериозно с мене — засмя се принцесата, но веднага стана сериозна. — Зла, безчувствена, бясна, алчна и надменна, нали така?
— Момиченце, което е готово да му одерат кожата… заради една стара баба…
Принцесата се изчерви.
— Кой ви каза това?
— Mon oncle Шарл — изтърси Прокоп.
Принцесата се вцепени и доби вид, като че ли се намираше на сто километра.
— А, княз Рон — поправи тя сухо Прокоп. — Княз Рон приказва много. Радвам се, че сте all right31. — Леко кимване с глава и Вили заплува из залата край един кавалер в униформа, като остави Прокоп да беснее в ъгъла.
Въпреки това на следната сутрин Паул донесе нещо и го подаде на Прокоп, като че ли беше светото причастие, донесла го била камериерката на принцесата.
Една кутийка със силно ухаеща, кафява пудра.
XXIX
Прокоп работеше наведен над кутийката пудра и силният женски парфюм го възбуждаше и смущаваше; все едно, че самата принцеса беше в лабораторията и надзърташе над рамото му.
С ергенската си наивност той никога не беше предполагал, че всъщност пудрата е само прах от нишесте; смятал я беше, изглежда, за багрило от минерален произход. Е да, нишестето е нещо превъзходно, примерно за флегматизиране на някои прекалено офанзивни експлозиви, защото само по себе си е индиферентно и апатично; толкова по-зле, ако самото то трябва да се превърне в експлозив. Сега Прокоп изпадна в пълна безизходица; стискаше чело в дланите си, ужасно преследван от силния парфюм на принцесата, и не напускаше лабораторията дори и нощем.
Онези, които го обичаха, престанаха да идват при него, тъй като той криеше работата си от тях и нетърпеливо им се сопваше, като непрекъснато мислеше за дяволската пудра. Тюх да му се не види, какво още да опита? След пет дни работата започна да се прояснява; той трескаво изучаваше ароматичните нитроамини, а после се впусна в една такава пипкава процедура на синтез, каквато досега още никога не беше изпълнявал. И ето, една нощ всичко беше готово пред него, непроменено наглед и силно ухаещо; кафеникав прашец, от който лъхаше на зряла женска плът.
Прокоп се изтегна на леглото, съсипан от умора. Присъни му се обява с надпис „Пудерит, най-добрата избухлива пудра за лице“ и с изображение на принцесата, изплезила срещу него език. Той иска да се обърне, но от обявата се протягат две голи, мургави ръце и като медуза го притеглят към себе си. Той изважда от джоба си ножче и ги прерязва като салам. Ужасява се, че е извършил убийство, и се затичва по улицата, на която беше живял преди години. Изведнъж пред него се изпречва автомобил със запален мотор, той скача в него и извиква „Карайте бързо“. Автомобилът набира скорост и едва сега вижда, че зад волана седи принцесата с кожен шлем на главата, с какъвто досега не беше я виждал. На един завой някой се хвърля пред колата. Явно, за да я спре; нечовешки рев, колелото подскочи през нещо меко и Прокоп се събуди.
Разбра, че има температура, стана и затърси из лабораторията някакво лекарство. Не намери нищо освен чист алкохол; отпи порядъчна глътка, изгори си устата и гърлото и със замаяна глава отново отиде да си легне. Присъниха му се още някакви формули, цветя, Анчи и едно объркано пътуване с влак; после всичко се размаза и той потъна в дълбок сън.
На сутринта си набави разрешение да извърши на стрелбището опитна експлозия, от което Карсон изпадна в необуздана радост, Прокоп забрани да участват в експеримента които и да било от лабораториите и сам той надзираваше, докато прокопаят опитния коридор в пясъчника, колкото беше възможно по-далече от замъка, онази част на стрелбището, където нямаше даже електричество, така че се наложи да поставят обикновен фитил. Когато всичко беше готово, той нареди да съобщят на принцесата, че точно в четири часа кутийката с пудрата й ще хвръкне във въздуха. Сам той лично препоръча на Карсон да опразни от хора най-близките постройки и категорично да забрани приближаването на когото и да било на разстояние един километър; освен това пожела, този път под честна дума, да бъде освободен от Холц. Наистина Карсон беше на мнение, че вдигат много шум за нищо, но, общо взето, се съобрази с всички желания на Прокоп.
Малко преди четири Прокоп собственоръчно занесе кутийката с пудрата в галерията, където щеше да се извърши експлозията, вдъхна за последен път страстно парфюма на принцесата и постави кутийката в дупката; сетне подложи под нея живачна капсула и я свърза с бикфордом шнур, разчетен на пет минути; разположи се наблизо и с часовник в ръка зачака да стане четири без пет.