Пръв се опомни mon oncle Шарл; объркан направи крачка наляво и крачка надясно, но след това се хвърли към принцесата.
— Минке, моля ти се, Минке — зашепна той бързо и я настани задъхана и почти припадаща в креслото; коленичи пред нея и с всичка сила се зае да разтваря конвулсивно свитите й юмруци; дланите й бяха целите в кръв, така беше си забила ноктите в месото.
— Вземете бутилката от ръката му — заповяда бързо le bon prince и започна да изправя всеки пръст на принцесата поотделно.
Опомни се и принц Сувалски.
— Браво — изрева той и започна шумно да ръкопляска.
Но ето че фон Граун грабна десницата на Прокоп, която все още дробеше хрущящите парчета стъкло, и със сила взе да изкъртва един по един конвулсивно свитите му пръсти.
— Вода — извика той и дебелият cousin объркан започна да търси нещо наоколо, докопа някаква покривка, поля я с вода и я хвърли върху главата на Прокоп.
— Ааааах — изтръгна се от устата на Прокоп с облекчение; гърчовете го отпуснаха, но в главата му още вреше апоплектичният наплив на кръв; а краката му така трепереха от слабост, че направо рухна на стола.
Oncle Шарл разтриваше върху коляното си изкривените, потни и треперещи пръсти на принцесата.
— Това са опасни игри — мърмореше той, докато принцесата, напълно изтощена, едвам си поемаше дъх; но на устните й трептеше унесена, бленуваща победна усмивка.
— Вие му помогнахте — изтърси дебелият cousin, — това е.
Принцесата стана, като едва се държеше на краката си.
— Господата ще ме извинят — промълви тя отпаднало: с широко отворените си сияещи очи тя така погледна Прокоп, че всеки можеше да го забележи, и си тръгна, подкрепяна от вуйчо Рон.
Е, сега беше необходимо да се ознаменува някак постижението на Прокоп; в края на краищата събраните тук не бяха лоши момчета, те само ужасно обичаха да се перчат с геройските си подвизи. Прокоп се издигна много в очите им с това, че строши бутилката и успя да изпие невероятно количество вино и ракия, без да падне под масата. В три часа сутринта принц Сувалски тържествено го целуваше, а дебелият cousin едва ли не със сълзи на очи предлагаше да си говорят на „ти“; след това прескачаха столове и вдигаха страшна гюрултия. Прокоп се усмихваше и главата му витаеше в облаците; но когато поискаха да го замъкнат при единствената женска в Балтин, той се изскубна и им заяви, че са пияни говеда и че той отива да спи.
Но вместо да постъпи съвсем разумно така, той навлезе в черния парк и дълго, безкрайно дълго мери с очи тъмната фасада на замъка, като търсеше някакъв прозорец. Холц, подпрян на едно дърво, дремеше петнадесетина крачки по-нататък.
XXXI
На следния ден валеше. Прокоп скиташе из парка, като не можеше да се побере в кожата си от яд, защото така сигурно изобщо нямаше да види принцесата. Но тя изтича в дъжда с непокрита глава и се спусна към него.
— Само за пет минути — прошепна задъхана и му поднесе устните си за целувка.
В този миг обаче тя съзря Холц.
— Кой е този човек?
Прокоп изненадано се огледа.
— Кой?
Беше вече така свикнал със сянката си, че даже не съзнаваше постоянната й близост.
— Това е… това е, разбирате ли, пазачът ми.
Принцесата само обърна повелителен поглед към Холц; той веднага пъхна лулата в джоба си и остана малко по-назад.
— Ела — прошепна принцесата и повлече Прокоп към беседката.
Седят там и не смеят да се целунат; тъй като Хола кисне някъде наблизо до беседката.
— Ръката — заповяда тихо принцесата и сплита трескавите си пръсти с възлестите обезобразени чуканчета на Прокоп.
— Мили, мили — гали се тя, но изведнъж казва строго: — Не бива да ме гледаш така пред хората. Аз в такъв случай не зная какво правя. Чакай, чакай, ще ти се хвърля някога на врата и ще станем за срам и двамата, о, боже! — Принцесата замря. — Ходихте ли вчера при жени? — попита тя внезапно. — Не бива, сега си мой. Мили, мили, за мене всичко е толкова тежко. Защо не говориш? Идвам да ти кажа да бъдеш предпазлив. Mon oncle Шарл вече е надушил и следи. Вчера ти беше божествен!
В думите й се чувстваше паническо безпокойство.
— Непрекъснато ли те охраняват? Навсякъде? И в лабораторията? Ах, c’est bete32! Вчера, когато счупи чашката, щях да дойда да те целуна. Толкова беше хубав в гнева си. Спомняш ли си онази нощ, когато се откъсна от синджира? Тогава тръгнах след тебе като сляпа, като сляпа…
— Принцесо — прекъсна я Прокоп пресипнал, — искам да ми кажете нещо. Или всичко… това е… прищявка на високопоставена дама, или…
Принцесата пусна ръката му.