— Доведи я, Яно, да ми целуне ръка, дар ще даря този черноок дявол!
Излязъл ковачът на пруста и довел дъщеря си. Колкото била хубава, още по-хубава се изправила срещу Марка Ангелина. Той протегнал ръка от коня и тя доближила устните си до нея. В шъпата и Марко спуснал три жълтици. Когато посягала да ги вземе, на дясната й ръка светнала чудна гривна.
— Я дай да ти видя гривната, кой ти я изкова?
— Тетьо ми я изкова — отвърнала Ангелина и повторно протегнала ръка. Наместо да разгледа гривната, Крали Марко стиснал здраво ръката на момата, издигнал, я нагоре и я преметнал отпреде си.
— Хой! — викнал на коня и изчезнал.
Излязъл Яно, сложил ръка над очи и погледнал: далеч някъде сред полето се подемало облаче бял пушек.
Крилат кон бил Шарколията!
— Хайде, карайте сега другата сватба! — викнал ковачът на сватбарите. — Едната се свърши вече!