— И после?
— И после, ваше величество, се почувствувах толкова щастлив, че не обърнах внимание на четиримата скитници, от ръцете на които така мъчно се измъкнах. Като намерих тук част от перото си — продължи Ла Мол, — сърцето ми потръпна от радост, аз го вдигнах, обещавайки си да го запазя като спомен от тази блажена нощ. Но сред щастието ми, едно само ме тревожи — какво ли се е случило с мой другар!
— Той не се ли е връщал в Лувъра?
— Уви, не, ваше величество. Търсих го навсякъде. В „А ла Бел-Етоал“, на състезанията с топки и на всички места, където би могъл да бъде, но никъде не открих нито следа от Анибал и още по-малко от Коконас.
Произнасяйки тези думи с тъжен жест, Ла Мол разпери ръце и разтвори плаща си, под който се виждаха множеството дупки по дрехата му, както и разкъсаната подплата.
— Но вас са ви направили на решето! — каза Маргьорит.
— На решето, именно това е думата — съгласи се Ла Мол, понеже не му беше неприятно да подчертае опасността, на която е бил изложен.
— Погледнете, кралице, погледнете!
— А защо не сте си сменили дрехата, щом сте се върнали в Лувъра? — запита кралицата.
— Защото — каза Ла Мол — в стаята ми имаше посетител.
— Как така посетител във вашата стая? — запита Маргьорит и в очите й проблесна живо учудване. — Кой беше във вашата стая?
— Негова светлост…
— Шт! — прекъсна го Маргьорит.
Младият човек млъкна.
— Qui ad lecticam meam stant? — запита кралицата Ла Мол.
— Duo pueri et unus eques.
— Optime, barbari! Die, Moles, quem inveneris in cubiculo tuo?
— Franciscum ducem.
— Agentem?
— Nescio quid.
— Quocum.
— Cum ignoto.9
— Странно — каза Маргьорит, — значи, вие не можахте да намерите Коконас — продължи тя, очевидно без да се замисля над думите си.
— Затова, ваше величество, както имах честта да ви кажа, умирам от безпокойство.
— Е, добре — въздъхна Маргьорит. — Не искам да ви отклонявам повече от задачата ви, но не знам защо си мисля, че той сам ще си дойде. Това обаче няма значение, вървете!
И кралицата докосна с пръст устните си. Понеже красивата Маргьорит не бе поверила никаква тайна, не бе направила никакво признание пред Ла Мол, младият човек разбра, че този очарователен жест нямаше за цел да му препоръча мълчание, а сигурно имаше друго значение.
Носилката тръгна, Ла Мол продължи своето дирене по кея към улица Лон-Пон, която го изведе на улица Сент-Антоан.
Срещу улица Жуи той спря.
Точно там предната вечер двете дуени бяха завързали очите на двамата приятели. Беше завил наляво и бе преброил двадесет крачки оттам. Повтори същото и се озова пред една къща или по-скоро пред една стена, зад която се издигаше къща. В стената, заслонена от стряха, имаше врата, обкована с широки гвоздеи и бойници.
Къщата се намираше на улица Клош-Персе, тясна уличка, започваща от улица Сент-Антоан и излизаща на улица Роа-дьо-Сесил.
— Дявол да го вземе! — каза Ла Мол. — Точно тук е… Готов съм да се обзаложа. Протягайки ръка, като излизах, напипах гвоздеите на вратата. После слязох по две стъпала. Човекът, който тичаше и викаше „помощ!“ и когото убиха на улица Роа-дьо-Сесил, притича точно в момента, когато бях стъпил на първото стъпало. Да видим сега.
Ла Мол се приближи до вратата и почука.
Вратата се отвори, подаде се мустакат портиер.
— Was ist das?10 — запита портиерът.
— Аха — каза Ла Мол, — струва ми се, че сме швейцарци. Приятелю — продължи той с най-любезен тон. — Бих желал да прибера шпагата си, която забравих снощи в тази къща.
— Ich verstehe nicht.11 — отговори портиерът.
— Моята шпага… — повтори Ла Мол.
— Ich verstehe nicht — повтори на свой ред портиерът.
— Която забравих… моята шпага, която забравих…
— Ich verstehe nicht.
— В тази къща снощи.
— Gehe zum Teufel!12
И портиерът затръшна вратата под носа му.
— Дявол да го вземе — каза Ла Мол. — Ако ми беше тук шпагата, която съм тръгнал да търся, с удоволствие щях да нанижа този нехранимайко. Но понеже не е у мен, ще трябва да отложа за друг ден.
При тези думи Ла Мол продължи пътя си до улица Роа-дьо-Сесил, сви надясно, измина петдесетина крачки, сви пак надясно и се озова на улица Тизон, малка уличка, успоредна на улица Клош-Персе и съвсем подобна на нея. Нещо повече дори. Едва измина тридесет стъпки, когато се озова пред малка заслонена от стряха врата е широки гвоздеи и бойници и две стъпала. Сякаш улица Клош-Персе се беше обърнала, за да го изгледа още веднъж, като минава.
9
— Кой е при вратичката?
— Двама пажове и един телохранител.
— Много добре. Те са невежи. Кажете ми, Ла Мол, кого заварихте в стаята си?
— Херцог Франсоа.
— Какво правеше?
— Не зная.
— С кого беше?
— С един непознат.
(лат). — Б.пр.