— Ти имаш зорки очи, а не виждаш ясно това, което би трябвало да виждаш.
— Ами — каза Анри, — да не би, без да подозирам, да съм късоглед, ваше величество?
— По-лошо, Анрио, по-лошо, ти си сляп!
— А, така ли — каза беарнецът. — А може би това нещастие ми се случва, когато си затварям очите.
— Да — каза Шарл, — ти си в състояние да постъпиш така. Във всеки случай аз искам да ти отворя очите.
— Господ е казал: „Да бъде светлина“ и стана светлина. Ваше величество е представител на господа на този свят и може да направи на земята това, което господ прави на небето. Слушам.
— Когато Гиз каза вчера, че е срещнал жена ти, придружена от някакъв обожател, ти не пожела да повярваш.
— Ваше величество — каза Анри, — как да повярвам, че вашата сестра може да прояви подобна непредпазливост!
— Когато той ти каза, че жена ти е отишла на улица Клош-Персе, ти пак не пожела да повярваш.
— Как да предположа, ваше величество, че една френска принцеса би могла да излага публично честта си!
— Когато ние обсадихме къщата на улица Клош-Персе и мен ме удариха с една сребърна кана по рамото, на д’Анжу му изляха компот от портокали на главата, а дьо Гиз го цапнаха с парче месо по лицето, ти не видя ли две жени и двама мъже?
— Нищо не съм видял, ваше величество. Спомнете си, че аз разпитвах портиера в този момент.
— Да, но, кълна се в рогата на дявола, аз ги видях!
— Е, ако ваше величество е видял, това е вече друго.
— Аз видях двама мъже и две жени, а сега зная, и в това няма никакво съмнение, че едната от двете жени е била Марго, а един от двамата мъже е бил граф дьо Ла Мол.
— Как така? — възкликна Анри. — Щом господин дьо Ла Мол е бил на улица Клош-Персе, значи, не е бил тук.
— Не — каза Шарл, — той не е бил тук. Но сега не става дума за лицето, което е било тук. За него ще узнаем, когато онзи глупак дьо Морвел бъде в състояние да говори или да пише. Сега въпросът е, че Марго ти изневерява.
— Ами — каза Анри, — не вярвайте на злите езици.
— Като ти казвах, че не само си късоглед, а си сляп, дявол да го вземе, ще повярваш ли най-сетне, вироглавецо? Казвам ти, че Марго ти изневерява и тази вечер ние ще удушим обекта на нейните чувства.
Анри подскочи изненадано и погледна смаян шурея си.
— Ти не си против това, Анри, дълбоко в душата си. Признай! Марго, разбира се, ще се развряка като сто хиляди врани. Бога ми, толкова по-зле. Не искам да те правят нещастен. Че Конде е мамен от херцог д’Анжу пет пари не давам. Конде е мой враг. Но ти, ти си мой брат и дори повече от брат. Ти си мой приятел.
— Но, ваше величество…
— Не искам да те измъчват, не искам да те обиждат. Достатъчно си служил за играчка на тези нехранимайковци, които идват от провинцията, за да събират трохите от нашите трапези и да ухажват жените ни. Те нека си идват или по-скоро нека си отиват, кълна се в рогата на дявола! Изневерили са ти, Анрио. Това може да се случи на всеки. Но ти ще получиш блестящо удовлетворение. И утре всички ще заговорят: „Дявол да го вземе, изглежда, че крал Шарл обича своя брат Анрио, защото тази нощ е накарал Ла Мол да се изплези.“
— Хайде, ваше величество — каза Анри, — наистина ли сте решили това?
— Намислено, решено, постановено. Любовникът няма да има на кого да се оплаче. Ще извършим цялата работа аз, д’Анжу, д’Алансон и Гиз: един крал, двама принцове и един властващ херцог, без да смятам теб.
— Как без да ме смятате?
— Да, и ти ще участваш.
— Аз?
— Да, ти. Промуши този веселяк по кралски, докато ние ще го удушим.
— Ваше величество — каза Анри, — безгранична е вашата добрина. Но откъде знаете това?
— Ех, дяволи рогати, изглежда, че този нахалник се е похвалил. Той я е посещавал ту в Лувъра, ту на Клош-Персе. Съчинявали заедно стихове. Много ми се иска да видя какви стихове пише този дворцов любовник. Пасторали. Разговарят за Бион и Москос17. Редуват Дафнис и Коридон. Вземи остра кама.
— Ваше величество — каза Анри, — като размисли човек…
— Какво?
— Ваше величество ще разбере, че аз не мога да участвам в подобна експедиция. Моето присъствие, струва ми се, ще бъде неприлично. Работата засяга твърде много мен, затова моята намеса ще бъде преценена като жестокост. Ваше величество отмъщава за честта на сестра си на един негодник, който се е похвалил, като е наклеветил моята жена. Нищо по-просто и Маргьорит, за която съм сигурен, че е невинна, няма да бъде опозорена от това. Но ако аз участвам, е вече друго. Моето съдействие превръща един акт на правосъдие в отмъщение. Това вече няма да бъде смъртна присъда, а убийство. Жена ми няма да бъде само наклеветена, а виновна.