При този отговор, с който баронеса дьо Сов проявяваше или съвършена доверчивост, или крайно притворство, Катерина неволно потръпна леко. Тя сви конвулсивно пълните си къси пръсти.
— Но ти знаеше много добре — каза тя със своята злобна усмивка, — знаеше много добре, Карлота, че наварският крал няма да дойде тази нощ.
— Аз ли, ваше величество, съм знаела това? — с напълно сполучливо престорена изненада възкликна тя.
— Да, ти си знаела.
— Ако той не дойде — каза младата жена, трепереща само при тази мисъл, — значи, е мъртъв!
Шарлот имаше смелост да лъже така, защото беше сигурна, че я чака страшно отмъщение, ако нейната малка измяна бъде открита.
— А ти не писа ли на наварския крал, Carlotta mia? — запита Катерина все със същата безмълвна и жестока усмивка.
— Не, ваше величество — отговори Шарлот възхитително наивно, — струва ми се, че ваше величество не ми поръча това.
Кратко мълчание, в което Катерина изгледа баронеса дьо Сов, както змията гледа птичка, която иска да омагьоса.
— Ти се мислиш за хубава? — запита най-сетне Катерина. — Мислиш се за ловка, нали?
— Не, ваше величество — отговори Шарлот. — Зная само, че вие винаги сте били към мен страшно снизходителна, когато е ставало дума за моята хубост и ловкост.
— Е, добре — каза Катерина възбудено, — ти си се лъгала, ако си вярвала това, и аз съм те лъгала, ако съм ти го казвала. Ти си глупачка и грозница в сравнение с моята дъщеря Марго.
— О, ваше величество, това е така — каза Шарлот — и аз няма да се опитам да го отричам, особено пред вас.
— Затова — продължи Катерина — наварският крал предпочита моята дъщеря много повече, а струва ми се, че ти не искаше това, нито пък така се бяхме условили.
— Уви, ваше величество — избухна този път в ридания Шарлот, без да има нужда да се насилва особено, — ако е така, аз съм много нещастна.
— Така е — каза Катерина, забивайки като двоен кинжал двойния лъч на очите си в сърцето на баронеса дьо Сов.
— Но защо мислите така? — запита Шарлот.
— Слез долу при наварската кралица, pazza8, и там ще завариш своя любовник.
— О! — възкликна баронеса дьо Сов.
Катерина сви рамене.
— Да не би случайно да ревнуваш? — запита кралицата-майка.
— Аз ли? — възкликна баронеса дьо Сов, събирайки всичката си сила, готова да я напусне.
— Да, ти. Любопитна бих била да видя как ревнува една французойка.
— Но — каза баронеса дьо Сов — как ваше величество иска да ревнувам освен от честолюбие. Аз не обичам наварския крал, а само услужвам на ваше величество.
Катерина я изгледа за миг със замислени очи.
— Това, което ми казваш, може и да е вярно в края на краищата — измърмори тя.
— Ваше величество чете в моето сърце.
— И това сърце съвсем предано ли ми е?
— Заповядайте, ваше величество, и сама ще се уверите.
— Е, добре. Понеже си готова да се пожертвуваш за мен, Карлота, аз искам ти да продължаваш да бъдеш влюбена в наварския крал и главно ревнива, ревнива като италианка.
— Но, ваше величество — запита Шарлот, — как точно ревнуват италианките?
— Аз ще те науча — каза Катерина.
И след като поклати два-три пъти глава, тя излезе безшумно и бавно, както беше дошла.
Шарлот, разтревожена от прозорливия поглед на тези очи, разширени като очите на котка или пантера, но въпреки това дълбоки, я остави да си отиде, без да каже нито дума, сдържайки дъха си, и задиша свободно едва когато вратата се затвори зад господарката й и Дариол дойде да й каже, че страшното видение действително е изчезнало.
— Дариол — каза тя, — сложи едно кресло до леглото ми и прекарай нощта в него. Моля те, защото не смея да остана сама.
Дариол изпълни заповедта, но въпреки присъствието на камериерката си, която остана до нея, въпреки светлината на лампата, която й заповяда да остави запалена за по-голяма сигурност, баронеса дьо Сов заспа чак сутринта, защото в ушите й още звучеше металическият глас на Катерина.
Макар че заспа чак в зори, Маргьорит се събуди при първите звуци на тръбите, при първия лай на кучетата. Тя стана веднага и се облече толкова небрежно, че едва ли не изглеждаше претенциозно. Тогава извика придворните, пусна в преддверието благородниците на служба при наварския крал, после отвори вратата, зад която криеше Анри и Ла Мол, каза с поглед нежно добро утро на младежа и извика мъжа си.
— Хайде, ваше величество, не е достатъчно, че накарахме нейно величество майка ми да повярва в това, което не е, необходимо е също така да убедите целия ваш антураж за пълното разбирателство, което цари между нас. Но успокойте се — прибави тя усмихнато — и запомнете добре думите ми, които обстоятелствата правят почти тържествени. Днес за последен път подлагам ваше величество на това жестоко изпитание.