— Какъв голям глупак. — рече леля Поул, хвана брадата му с две ръце, наведе главата му и звучно целуна омазаното му с пепел лице.
Грелдик започна да се кикоти, Мандорален пристъпи напред и сграбчи Барак в грубата си прегръдка.
— Аз ликувам заедно с тебе, приятелю — заяви той. — Сърцето ми е изпълнено с радост за теб.
— Донесете едно буре! — викна Грелдик на моряците и потупа приятеля си по гърба. — Да поздравим наследника на Трелхайм със светлокафява бира от вечния Черек.
— Тук скоро ще стане доста шумно — тихо каза леля Поул на Гарион. — Ела с мен. — И го поведе към носа на кораба.
— Тя ще стане ли някога отново жена? — попита Гарион, когато двамата останаха сами.
— Какво?
— Кралицата — обясни Гарион. — Ще се превърне ли отново в жена?
— След време дори няма да иска — отговори леля Поул. — Формата на тялото, което възприемаме, след година-две започва да управлява нашето мислене. С течение на времето Салмисра ще става все повече змия и по-малко жена.
Гарион потрепера.
— Щеше да е по-добре, ако я беше убила.
— Обещах на Иса, че няма да я убия — напомни тя.
— Това наистина ли беше той?
— Неговият дух — отвърна вълшебницата, взирайки се в пепелта, която продължаваше да вали и замъгляваше очертанията на всичко наоколо. — Салмисра вля духа на Иса в камъка. Поне известно време статуята наистина беше самият Иса. Много е сложно. — Поулгара за миг се замисли, после каза ядосано: — Къде е той?
— Кой?
— Баща ми. Трябваше да е тук още преди няколко дни.
Изправиха се един до друг и загледаха мътната река. Накрая леля Поул с отвращение изтупа от пепелта завитите си с наметката рамене и заяви:
— Ще сляза долу. Тук е прекалено мръсно.
— Помислих си, че искаш да разговаряме — припомни й Гарион.
— Не смятам, че си готов да ме изслушаш. Ще поизчакаме. — Тя направи няколко крачки и спря. — О, Гарион.
— Да?
— Аз не бих пила от бирата, с която се наливат моряците. След онова, което те накараха да погълнеш в палата, бирата по всяка вероятност ще те накара да се почувстваш зле.
— Ясно — съгласи се младежът с мъничко съжаление. — Добре.
— Това си е твоя работа, разбира се — рече леля Поул, — ала си помислих, че трябва да те осведомя. — Тя се обърна, отвори люка, който водеше към стълбището, и се спусна надолу.
Чувствата на Гарион бяха бурни. Целият ден беше изпълнен с толкова много събития, в ума му се въртяха толкова много объркани образи…
„Тихо“ — обади се гласът в съзнанието му.
„Какво?“
„Опитвам се да чуя нещо. Слушай.“
„Какво да слушам?“
„Ето. Не чуваш ли?“
Съвсем слабо, като че шумът долиташе от много далеч, Гарион долови приглушени, тъпи звуци.
„Какво е това?“
Гласът не отговори, ала амулетът на врата му започна да пулсира в унисон с глухия шум.
Младежът чу зад себе си забързани леки стъпки.
— Гарион! — Обърна се тъкмо навреме, за да попадне в прегръдката на Се’недра.
— Така се тревожех за тебе. Къде изчезна?
— Някакви мъже ме отвлякоха — отговори той и се опита да се измъкне от ръцете й. — После ме заведоха в палата.
— Колко ужасно! — възкликна тя. — Видя ли кралицата?
Гарион кимна, после потрепера при спомена за качулатата змия, която лежеше на дивана, наблюдавайки образа си в огледалото.
— Какво има? — попита момичето.
— Случиха се много неща — отвърна Гарион. — Някои от тях не бяха особено приятни. — Някъде дълбоко в съзнанието му продължаваха да долитат тъпите приглушени звуци.
— Значи те мъчиха? — попита Се’недра с широко отворени очи.
— Не, нямаше нищо подобно.
— Е, какво стана? — настоя принцесата. — Разкажи ми.
Гарион знаеше, че няма да го остави на мира, докато не й обясни всичко, затова описа случилото си колкото се може по-пълно. Докато приказваше, пулсиращият звук непрекъснато се усилваше. Дланта на дясната му ръка започна да изтръпва и той разсеяно я разтри.
— Колко страшно — отбеляза Се’недра, когато разказът му приключи. — Не беше ли ужасен?
— Всъщност не — отговори й Гарион и продължи да разтрива ръката си. — През повечето време ме караха да пия разни неща, главата ми беше замаяна и не чувствах нищо.
— Наистина ли уби Маас? — попита тя. — Просто така? — И момичето щракна с пръсти.
— Не съвсем по този начин — опита се да обясни Гарион. — Трябваше да направя още нещо.
— Значи си знаел, че си вълшебник — заяви принцесата. — Казах ти, че е така, когато се къпахме във вира, помниш ли?
— Но аз не искам да бъда вълшебник — възрази той. — Не съм молил никого да стане така.