Това, което ви предстои да видите е толкова истинско, колкото самият Господ би позволил да бъде.
Литвид 21. Мрежа 2. Съобщението е предадено от база Луна и декодирано от База Австралия. Водещ на екипа: Роджър Аткинс.
(! = в реално време)
АСИМП, Биологична, връзка 4:
— Роджър, предполагам, че все още си там. Разстоянието е предизвикателство дори и за мене, особено като се има предвид, че използвам човешка матрица, (диагностичен алгоритъм за оптималност на връзката биологичен организъм — машина, връзка оптимална).
В 12:05 на 07.23.43 преминах границата от един милион километра от В–2. Започвам подготовка на биологичните и механичните компоненти за привеждане в режим получаване на информация. Данните за B-3 вече са предадени. Планетата, която виждате, изглежда величествено, като зеленото и жълтото преобладават за сметка на червеното и кафявото. Енергията от светлината на В–2 ми позволява да свърша работата, която отлагам от доста време. Сега отварям сегменти от паметта си, които бяха затворени по време на пътя през студа и мрака на празното пространство. Току-що приключих със самоанализа и стигнах до същите резултати, с които несъмнено разполагате и вие. В момента съм в оптимална кондиция, макар че все още не разбирам шегата за самоосъзнаването.
(Продължителност на процедурата по самоанализ — 4,05 пикосекунди.)
Температура — 276 Келвина. Оптическите системи започват да функционират, а за биооптическите се очаква да бъдат в пълна готовност за електронна връзка до двадесет и един часа. Последният етап върви по план. Хранителните вещества не са понижили стойността си.
— Предполагам, че моят близнак на Земята — Джил, успява да преведе всичко също толкова вежливо и сполучливо.
! Джил: — Роджър, как е?
! Роджър: — Добре!
(проверката на кода за излишък — успешна)
АСИМП, Биовръзка 4:
— Техническите системи са готови да предават данни за последните шест месеца. Както виждате всичко е нормално. Следват резултатите от диагностиката на небиологичните системи.
(Връзката е прехвърлена на машинен език; състояние на машинната част — оптимално.)
! Роджър Аткинс: — Алън, АСИМП се справя чудесно, а симулацията на Джил е перфектна. Прехвърлям на машинен език.
Литвид 21. Мрежа 2. Запис на интервю с Александър Тан, ръководител на отдел „Космически системни проекти за АСИМП“.
— Докладите на биологичните сегменти, както и на екипа за връзка, говорят, че всичко протича по план. Всеки момент очакваме да получим данни от сензорите на станцията, събирани от нея в продължение на повече от половин година, през която тя беше в орбитата на В–2. По-голямата част от тези данни са относно Алфа Кентавър В, която е по-популярна под името Проксима Кентавър. Както вече знаят повечето от нашите зрители, тя представлява за нас особено голям интерес, въпреки че се намира на повече от един трилион километра от останалите две части на съзвездието. Това е една от най-малките известни нам звезди, достигаща едва една десета от масата на слънцето и е почти два пъти по-малка в диаметър от Юпитер. По много показатели е сходна с онзи клас променливи звезди, които в дадени периоди от време променят яркостта си.
Информацията за останалите компоненти от съзвездието е декодирана отдавна и предоставена на разположение на заинтересованите срещу известна такса, която е необходима за набирането на средства за бъдещи мисии.
Литвид 21. Мрежа 1. Дейвид Шайн. Принудени сме да съкратим обема на материала, защото в момента АСИМП предава само цифри, които биха заинтригували единствено най-запалените ни зрители. Любопитно е стихотворението, написано от АСИМП до неговите конструктори като част от диагностичен преглед от преди около четири месеца. Второто е също от АСИМП и е от времето, когато станцията напусна границите на слънчевата система. По това време тя все още функционираше под човешка матрица.
„Мозъкът на АСИМП се състои от биологична и машинна част. През времето, когато машината се придвижваше през празното пространство чрез плазмени ускорители, действащи на принципа на взаимодействието материя-антиматерия, тя беше командвана от най-обикновен, издръжлив на радиация неорганичен компютър. След като плазменият етап от придвижването приключи, тя навлезе в тих режим, който ограничаваше дейността й до минимална системна поддръжка и инсталиране на ретранслатори. През този период, както вече споменах, АСИМП не представляваше нищо повече от компютър, изпълняващ редица малки експерименти. Няколко месеца преди етапа «Превъзмогване на натрупаното ускорение», на станцията й беше позволено да включи малък генератор на ядрен синтез с размери малко по-големи от тези на човешки палец. Отделената от него топлина бе достатъчна да започне работата на наноединиците. Скоро след това те изградиха огромните, но много леки криле от суперпроводима материя. Врязвайки се в магнитните полета на галактиката, тези криле действаха като ротор на невероятен електромотор. Огромната електрическа енергия бе употребена за унищожаване на плазмения двигател, намиращ се на борда. Милиардите микроскопични машини бяха свършили идеално работата си, превръщайки го в ситен прах. Остатъкът от тази енергия трябваше да послужи за по-нататъшното използване на тези фини отпадъци като средство за убиване на скоростта, чрез изпращането им срещу посоката на движение на станцията.