— Ако са италианците, ще се ограничим само с транспорта, всичко ще си продължи постарому — каза Пати. — На който разтоварим, плаща. И той не знае нищо. Веригата се къса там: няма собственици, няма имена. Не виждам никакъв риск.
Привършваше последното парче тортиля със скариди, под светлината преминаваща през арката, под която косата й добиваше златист блясък. Понижаваше гласа си, като говореше. Тереса запали една цигара „Бисонте“.
— Нямам предвид подобен вид рискове — възрази тя.
Язиков беше съвсем ясен. Не искам да те лъжа, Теса, бяха думите му на терасата на Пуерто Банус. Камората, Мафията и Н’Дрангета67 са сурови хора. Ако нещо се обърка, има много за губене. А от другата ти страна ще са колумбийците. Да. И те не са божи кравички. Не. Хубавото е, че италианците работят с хората от Кали, не толкова свирепи като безмозъчните същества от Меделин, Пабло Ескобар и цялата му шайка психопати. Ако влезеш в играта, то е завинаги. Не е възможно да слезеш от влак, който е в движение. Не. Влаковете са добри, щом в тях има клиенти. Лоши са, ако в тях пътуват неприятели. Не си ли гледала „От Русия с любов“?… Лошият, който се опълчва срещу Джеймс Бонд във влака, е руснак. Не ти отправям предупреждение. Не. Съвет. Да. Приятелите са приятели, докато… Казваше това, когато Тереса го прекъсна. Докато престанат да бъдат, довърши тя. Усмихваше се. Язиков се взря внимателно в нея, станал изведнъж сериозен. Ти си една много умна жена, Теса, каза той след известно мълчание. Учиш бързо, от всичко и от всички. Ще оцелееш.
— А Язиков? — попита Пати. — Той не участва ли?
— Той е хитър и благоразумен. — Тереса гледаше минувачите през арката към Аренал. — Както казваме в Синалоа, неговото е изпипана работа. Иска да участва, но не той да направи първата крачка. Ако ние влезем, ще се възползва. След като ние се заемем с транспорта, може да подсигури надеждно снабдяване на своите хора, при това добре контролирано. Но първо иска да провери системата. Италианците му дават възможността да опита с малък риск. Ако всичко действа добре, ще върви напред. Ако ли не, ще продължи както до сега. Не желае да компрометира позициите си тук.
— Заслужава ли си?
— Зависи. Ако го правим добре, ще са страшно много пари.
Пати беше кръстосала крак върху крак: пола „Шанел“, обувки с бежов ток. Поклащаше едното си стъпало, сякаш в такт с някаква музика, която Тереса не чуваше.
— Добре. Ти управляваш бизнеса — тя наклони глава на една страна. Бръчките се очертаха около очите й. — Затова е удобно да се работи с теб.
— Казах ти, че има рискове. Могат да ни видят сметката. И на двете.
Смехът на Пати накара сервитьорката на вратата да се обърне и да ги погледне.
— Веднъж вече ми я видяха. Така че решавай ти. Ти си моето момиче.
Продължаваше да я гледа по същия начин. Тереса не каза нищо. Взе чашата с виното и я поднесе към устните си. С вкуса на цигари в устата, виното й се стори горчиво.
— Казала ли си го на Тео? — попита Пати.
— Още не. Но той пристига в Херес тази вечер. Ще трябва да е в течение, разбира се.
Пати отвори чантата, за да плати сметката. Извади дебела пачка банкноти, съвсем не дискретно, някои паднаха на земята. Наведе се да ги събере.
— Разбира се — каза тя.