Потръпна отново. Върху чаршафите, до нея, беше скъсаната снимка. Много студено беше да си свободна.
11.
Не зная да убивам, но ще се науча.
Казармата на градската полиция на Галапагар се намира в покрайнините на града, близо до Ел Ескориал: долепени една до друга къщи за семействата на стражарите и една по-голяма сграда за комендантството, на фона на снежно сив планински пейзаж. Точно — парадокс на живота — зад сглобяемите къщи с приличен вид, подслоняващи общност от ромски произход, с които поддържаха добро съседство, опровергавайки старите клишета на Лорка за Ередияс, Камбориос и патрулни двойки с лъскави тривърхи шапки68. След като се представих на портала, оставих колата си на охраняемия паркинг. Една полицайка, висока, руса — в зелена униформа, включително лентата, с която косата й бе вързана на опашка под шапката, подобна на тази, с която изобразяват света Тереса, — ме заведе до кабинета на капитан Виктор Кастро. Той представляваше малка стая с компютър на бюрото и испанското знаме на стената. До него, като украса или трофеи, бяха закачени стар Маузер Коруня от 45 година и автомат Калашников АКМ.
— Мога да ви предложа единствено ужасно кафе — каза ми той.
Приех кафето. Той сам го донесе от машината в коридора, като разбъркваше безвкусната напитка с пластмасова лъжичка. Беше бълвоч, наистина. Колкото до капитан Кастро, той се оказа един от онези хора, които ти допадат от пръв поглед: сериозен, с енергични движения, безупречен в зелената си куртка и сива коса, подстригана ниско, с мустаци като на капитан Алатристе69, които също започваха да сребреят. Погледът му беше открит и прям, също като ръкостискането, с което ме посрещна. Имаше лице на честен човек. Навярно това, наред с другите неща, бе накарало висшестоящите да му възложат преди време командването на групата „Делта Куатро“ на Коста дел Сол. Според моите сведения, честността на капитан Кастро се оказала впоследствие неудобна дори за собствените му началници. Това навярно обясняваше факта, че го посещавах в това забутано градче в планината над Мадрид, в комендатура, наброяваща тридесет полицаи, чието командване съответстваше на по-нисш чин от неговия. Костваше ми и известни усилия — връзки, стари приятели, — за да бъде тази среща позволена от Генералната дирекция на градската полиция. Както самият капитан Кастро отбеляза философски по-късно, докато ме изпращаше учтиво до колата, Щурците Пепитос70 никога не са правили — не сме правили, каза той със стоическа усмивка, — кариера никъде.
Сега говорехме за въпросната кариера, той — седнал зад бюрото в малкия си кабинет, с осем разноцветни ленти на ордени, пришити отляво на куртката му, и аз с кафето си. Или за да сме точни, говорехме за първия път, когато си бе имал работа с Тереса Мендоса. По повод разследването на убийството на полицай от комендантството на Манилва, сержант Иван Веласко, когото разкрил — капитанът много внимателно подбираше думите си, — като посредник със съмнителна почтеност. Другите, с които предварително бях говорил за това лице — сред тях и бившият полицай Нино Хуарес, — го бяха определили като абсолютен кучи син.
— Веласко бе убит при съмнителни обстоятелства — обясни той. — Така че поработихме малко върху това. Някои съвпадения със събития от света на контрабандата, сред тях случаят „Пунта Кастор“ и смъртта на Сантяго Фистера, ни накараха да свържем убийството с излизането на Тереса Мендоса от затвора. Макар че нищо не можа да се докаже, това ме отведе до нея. С времето станах специалист по Мексиканката: следене, видеозаписи, подслушвани телефони с прокурорско нареждане… Знаете — той сякаш приемаше, че това ми е известно, — работата ми не е да следя трафика на наркотика, а да изследвам обкръжаващата го среда. Хората, които Мексиканката купуваше и подкупваше, а с времето те станаха много. Включително банкери, съдии и политици. Както и мои колеги: митничари, градски стражари и полицаи.
Думата „полицаи“ ме накара да кимна одобрително, заинтригуван. Да преследваш преследвачите.
68
В творчеството на Ф. Гарсия Лорка, Ередияс и Камбориос отъждествяват света на циганите, а тривърхите шапки символизират градските полицаи. Както е добре известно, едните и другите са във вечен конфликт. — Б.пр.
69
Капитан Алатристе е герой от произведения на самия Перес-Реверте, поставени в края на 16 в. и началото на 17 в. (така наречената Златна епоха в испанската литература). Големите мустаци са една от характеристиките на героя и епохата. — Б.пр.