Тереса го послуша. През следващата седмица живя с горилите, залепени за нея на всяка крачка, като се опитваше да не се показва много. През цялото време стоя далеч от дома си — луксозен апартамент в Пуерто Банус, който вече мислеше да замени с къща край морето в Гуадалмина Баха. Пати сновеше от едното място до другото с дрехи, книги и каквото бе необходимо. Бодигардове като във филмите, казваше й тя. Също като „Поверително от Ел Ей“. Прекарваше дълго време с нея, правеше й компания, говореха си, гледаха телевизия. Масичката в хола се покриваше с бял прах, пред безстрастните погледи на хората на Язиков. Мина една седмица, Пати им каза „Весела Коледа“ — беше средата на март — и сложи на масата, до чантата със „Скорпион“-а две дебели пачки банкноти. Жест на внимание. Да се почерпите. Задето толкова добре пазихте приятелката ми. Вече ни е платено, каза този, който говореше с акцент, след като погледна парите и другаря си. Тереса си помисли, че Язиков или плаща много добре на хората си, или му имат страх. Навярно и двете. Така и не разбра как се казват. Винаги щяха да си останат за нея Пикси и Дикси.
Двата пакета са открити, осведоми я Язиков. Един колега, който ми дължи услуга, ми се обади преди малко. Съобщи й го по телефона в навечерието на срещата с италианците, без да му придава особено значение, между другото. Тереса беше със своите хора. Планираха закупуването на осем надуваеми моторници с дължина девет метра, които щяха да държат в един хангар в Естепона до момента на пускането им на вода. Щом затвори телефона, запали цигара, за да си даде време. Питаше се как руският й приятел щеше да разреши проблема. Пати я гледаше. Понякога, ядоса се Тереса, сякаш отгатва мислите ми. Освен Пати — Тео Алхарафе беше на Карибите, а Еди Алварес, обречен на административни задачи, се занимаваше с банкови документи в Гибралтар, — присъстваха двамата нови съветници на „Трансер Нага“: Фарид Латакия и доктор Рамос. Латакия беше ливански маронит72, собственик на фирма за внос, прикриваща действителната му дейност, състояща се в това да намира най-различни неща. Дребен, симпатичен, нервен, с коса, оредяваща на темето и гъсти мустаци, той беше понатрупал пари с трафик на оръжие по време на войната в Ливан — съпругата му беше от рода Гемайел73, — и сега живееше в Марбеля. Ако му се подсигуряха нужните средства, беше в състояние да намери всичко, каквото трябваше. Благодарение на него „Трансер Нага“ разполагаше с надежден път на кокаина: стари риболовни кораби от Уелва, частни яхти или разнебитени търговски кораби с малък тонелаж. Преди да натоварят сол в Торевиеха, те получаваха в открито море дрогата, влизаща от Мароко през Атлантическия океан и ако се наложеше, играеха ролята на кораби-майки за моторниците, които се движеха по източното крайбрежие на Андалусия. Колкото до доктор Рамос, той беше работил като лекар на търговски кораб и сега беше тактикът на организацията: планираше операциите, местата за товарене и разтоварване, примамките за отвличане на вниманието, маскировката. Петдесетгодишен, със сивееща коса, висок и много слаб, с небрежен вид, винаги облечен със стари вълнени сака от трико, фланелени ризи и смачкани панталони. Пушеше лули със силно обгорени мундщуци. Пълнеше ги продължително — беше най-спокойният човек на света — с английски тютюн, изваден от медни кутии, които винаги издуваха джобовете му, пълни с ключове, монети, запалки, тъпкала за лули и други най-неподозирани предмети. Един път, когато вадеше носната си кърпа — с избродираните му инициали, както едно време, — от джоба му падна фенер, закачен на рекламен ключодържател на киселите млека „Данон“. Като вървеше, подрънкваше като продавач на старо желязо.
— Само едно име — казваше доктор Рамос. — Една регистрация и един номер на всяка лодка „Зодиак“. Еднакъв за всички. Като ги пуснем на вода, няма да има никакъв проблем… При всяко пътуване, след като се натоварят, ще им се махат отличителните знаци и ще стават анонимни. За по-голяма сигурност после можем да ги изоставяме или да ги даваме на друг. Срещу заплащане, разбира се. Така ще покриваме част от разходите.
— Това с номера, дето е един и същ, не е ли прекалено нагло?
— Ще ги пускаме на вода една след друга. Когато „А“ е в действие, ще поставяме номерацията на „В“. По този начин, и понеже всички ще са еднакви, винаги ще имаме една моторница, завързана на пристана, чиста от подозрения. За официалните власти тя никога няма да е помръдвала оттам.
73
Известен род ливански маронити, от който произхождат много видни политици, включително Амин Гемайел, президент на страната от 1982 до 1988 г. — Б.р.