— А наблюдението на пристанището?
Доктор Рамос се подсмихна леко, с искрена скромност. Близките контакти също бяха по неговата специалност: пристанищна полиция, механици, моряци. Движеше се свободно сред тях. Паркираше стария си ситроен къде ли не, бъбреше си с едни, после с други, с лула в устата, с разсеян, но почтителен вид. Имаше малка моторна лодка в Кабопино, с която ходеше на риболов. Познаваше всяко кътче на крайбрежната ивица и всички хора между Малага и устието на Гуадалкивир.
— То е под контрол. Никой няма да създава неприятности. Друго нещо е, ако дойдат да душат отвън, но този фланг аз не мога да поема. Външната сигурност е извън моята компетентност.
Истина беше. Тереса отговаряше за това, благодарение на връзките на Тео Алхарафе и на някои познанства на Пати. Предназначението на една трета от постъпленията на „Трансер Нага“ беше за връзки с обществеността от двете страни на Протока. Това включваше политици, персонал от държавната администрация, служители на държавните служби по сигурността. Разковничето беше в пазарлъка, всеки път според случая, с информация или с пари. Тереса не забравяше урока от Пунта Кастор. Беше оставила да хванат няколко значителни доставки — наричаше ги инвестиции в губещите фондове, — за да си спечели благоволението на шефа на групата за Борба с организираната престъпност на Коста дел Сол. Казваше се Нино Хуарес, беше стар познат на Тео Алхарафе. Висшите кадри на градската полиция също се облагодетелстваха с привилегирована и контролирана информация, набираха точки и статистиката набъбваше. Днес — за теб, утре — за мен, и ми дължиш една услуга при случай. Или няколко. С някои нисшестоящи или редови полицаи нямаше нужда да се церемонят: доверено лице слагаше на масата пачка банкноти и проблемът беше разрешен. Не всички обаче се оставяха да бъдат купени. Но дори в тези случаи действаше колегиалната солидарност. Рядкост бе някой да издаде партньора, освен в скандалните случаи. Освен това, границите на работата с престъпността и наркотиците не винаги бяха определени. Мнозина работеха за двете страни едновременно, на заслужилите се плащаше с дрога, парите бяха единственото правило, към което се придържаха. Що се отнася до определени местни политици, и с тях не беше необходима особена тактичност. Тереса, Пати и Тео вечеряха няколко пъти с Томас Пестаня, кмет на Марбеля. За да обсъдят преквалифицирането на някои терени за застрояване. Тереса много бързо бе научила — макар едва сега да се уверяваше в преимуществото да си на върха на пирамидата, — че щом облагодетелстваш социалната общност, получаваш подкрепа. Накрая дори на продавача в будката за вестници на ъгъла му е изгодно ти да прекарваш контрабандата си. В Коста дел Сол, както навсякъде, представянето на добра препоръка от инвестиционните фондове отваряше много врати. После всичко беше въпрос на ловкост и търпение. Да обвържеш постепенно хора, без да ги плашиш, докато благосъстоянието им започне да зависи от теб. Да го правиш полека. С вазелин. Като със съдиите: започва се с цветя и бонбони за секретарките и се свършва с купуването на съдията. Или на няколко съдии. При Тереса се водеха на заплата трима, включително председателят на „Аудиенсия Насионал“74, на когото Тео Алхарафе наскоро бе купил апартамент в Маями. Обърна се към Латакия.
— Какво става с двигателите?
Ливанецът направи старовремски, типичен за Средиземноморието жест — завъртя в бърз кръг нагоре ръката си със събрани пръсти.
— Не беше никак лесно — каза той. — Липсват ни още шест. Правя проучване.
— А оборудването?
— Буталата пристигнаха преди три дни, без проблеми. Сачмените лагери за намотките — също… Колкото до двигателите, мога да попълня партидата с други марки производители.
— Помолих те — каза Тереса бавно и отмерено — да са шибаните ямахи с двеста двадесет и пет коня и карбуратори от двеста и петдесет… Това е, което исках от теб.
Забеляза, че ливанецът поглежда неспокойно към доктор Рамос, търсеше подкрепата му. Но лицето на последния остана непроницаемо. Пушеше лулата, обгърнат в дим. Тереса се усмихна на ум. Всеки камък да си тежи на мястото.
— Зная — Латакия още гледаше доктора, със сърдито изражение. — Но да се намерят изведнъж шестнадесет двигателя не е лесно. Дори официален дистрибутор не може да го гарантира за толкова кратко време.
74
Специфична за испанската съдебна система институция, занимаваща се с тежките престъпления от национален мащаб, например тероризъм, наркотрафик и т.н. — Б.пр.