Данг, данг, прозвуча уредбата в залата. „Иберия“ съобщава за излитането на полета за Барселона. Кучо погледна часовника си и стана, премятайки чантата през рамо. Аз също станах, подадохме си ръце. Много се радвам, че се видяхме и прочие. И благодаря. Надявам се да прочета книгата, ако преди това не ти отрежат топките. Мисля, че се казва емаскулинизация. Преди да си тръгне, ми намигна.
— Накрая остава загадката, нали?… Това, което се случи с О’Фарел, и с адвоката — засмя се той на тръгване. — Това, което се случи с всички.
Беше мека есен, с топли нощи и добри сделки. Тереса Мендоса отпи от коктейла с шампанско, който държеше в ръка, и се огледа наоколо. Нея също я наблюдаваха, открито или крадешком, сред коментари на тих глас, прошепвания, усмивки, понякога угоднически или боязливи. Нямаше начин. В последно време медиите се занимаваха прекалено много с нея, за да си позволи да остане незабелязана. Очертаваше координатните оси на мислен план и се виждаше в географския център на сложна мрежа, изтъкана от пари и власт, пълна с възможности и също така с контрасти. Тиха музика, петдесет подбрани лица, единадесет часа вечерта, жълтеникавата половинка на луната висеше хоризонтално над черното море, отразяваше се в залива на Марбеля от другата страна на безкрайния пейзаж, изпъстрен с милиони светлини. Салонът беше отворен към градината, към склона на планината, до шосето за Ронда. Достъпът — контролиран от охранители и общински полицаи. Томас Пестаня, домакинът, минаваше от група на група и разговаряше с гостите. Беше в бяло сако, с червен пояс, с огромна хаванска пура между пръстените на лявата ръка, с гъсти като на мечок вежди, извити в постоянна гримаса на изненада и удоволствие. Приличаше на шмекер от шпионски филм от седемдесетте. От чаровните отрицателни герои. Благодаря, че дойдохте, скъпи мои. Какъв жест. Какъв жест. Познавате ли еди-кой си?… А другия еди-кой си?… Томас Пестаня беше такъв. Във вихъра си. Обичаше да се перчи с всичко, дори с Тереса, сякаш тя беше поредното доказателство за успеха му. Опасен и рядък трофей. Когато някой го питаше за нея, пускаше дяволита усмивка и клатеше глава: само да знаехте. Всичко, което дава известност и пари, ми върши работа, беше казал той веднъж. Едното води до другото. Освен че придаваше известен екзотичен и загадъчен привкус на местното отбрано общество, Тереса беше и рог на изобилието, неизчерпаем източник на инвестиране на свежи пари. Последната операция, целяща да спечели сърцето на кмета — горещо препоръчана от Тео Алхарафе, — включваше погасяването на един общински дълг, който заплашваше Кметството със скандално ембарго на собствеността и политически последици. Освен това Пестаня, бъбривец, амбициозен, хитър — най-избираният кмет от времето на Хесус Хил79, — страшно обичаше да се хвали с връзките си в специални случаи, дори да беше само пред избрана група приятели, съдружници, както колекционерите на предмети на изкуството показват частните си галерии, в които някои от шедьоврите са придобити незаконно, и не винаги могат да се излагат пред широка публика.
— Представи си една полицейска хайка тук — каза Пати О’Фарел.
Цигарата димеше в устата й и тя се смееше, с трета чаша в ръка. На никой полицай обаче не му стиска, додаде тя. Няма уста, дето да преглътне такава хапка.
— Има един полицай. Нино Хуарес.
— Виждала съм го този негодник.
Тереса отпи нова глътка, докато приключваше с пресмятанията. Трима финансисти. Четирима едри строителни предприемачи. Неколцина англоговорящи възрастни актьори, заселили се в района, за да избегнат данъците в страната си. Един филмов продуцент, с когото Тео Алхарафе току-що бе установил изгодно сдружение, тъй като обявяваше фалит един път годишно и беше експерт да движи пари чрез фирми със загуби и филми, които никой не гледа. Един собственик на шест голф игрища. Двама губернатори. Един обеднял саудитски милионер. Един член на мароканското кралско семейство, чиито дела процъфтяваха. Основната акционерка на голяма верига хотели. Една известна манекенка. Един певец, пристигнал от Маями с частен самолет. Един бивш финансов министър и жена му, бивша съпруга на известен театрален актьор. Три от най-скъпите проститутки, красиви и прочути с креватните си истории… Тереса поприказва с губернатора на Малага и съпругата му — последната я гледа през цялото време със страхопочитание, видимо запленена, без да отвори уста. Междувременно Тереса и губернаторът договаряха финансирането на един културен дом и три центъра за лечение на токсикомании. После разговаря с двама от строителите и — в уединение, кратко и ползотворно, с члена на мароканската кралска фамилия, съдружник на общи приятели от двете страни на Протока, който й даде визитната си картичка. Трябва да дойдете в Маракеш. Много съм слушал за вас. Тереса кимаше неангажиращо и се усмихваше. Да му се не види, мислеше си тя, представяйки си какво най-вероятно е чула за нея въпросната особа. И от кого. После размени няколко думи със собственика на голф игрищата, с когото се познаваха бегло. Имам интересно предложение, каза й той. Ще ви се обадя. Певецът от Маями се смееше, заобиколен от малка групичка, като отмяташе глава назад, за да покаже наскоро опънатата в някоя клиника кожа на шията. Като млада бях луда по него, беше казала подигравателно Пати. Виж го сега. Sic transit80 — ирисите й блестяха с разширени зеници. Искаш ли да се запознаем?… Тереса поклати глава в знак на отказ, отпиваща от питието си. Не ме дразни, Полковник. И внимавай, защото това ти е третата чаша. Ти ме дразниш, беше казала другата, без да загуби доброто си настроение. Такава си сухарка — не забравяш работата и за миг в шибаното си съществуване.
79
Хесус Хил — испански бизнесмен и политик, известно време кмет на Марбеля, замесен в повече от осемдесет съдебни дела, лежал в затвора за злоупотреби, фалшифициране на документи и възпрепятстване на правосъдието. Синът му е кмет на съседния град Естепона през периоди 1995–1999 г. Независимо от конфликтите си със закона Хил си остава популярна личност и има славата на забележителен оратор. — Б.р.