В далечината се различаваше кораб — риболовен, движещ се близо до сушата, — и Тереса известно време го наблюдава с интерес. Продължаваше да е свързана с морето. Първото нещо, което правеше всяка сутрин, щом станеше, бе да хвърли поглед на синята, сива или виолетова, в зависимост от светлината и дните, безбрежност. Още предвиждаше инстинктивно бурите, мъртвите вълнения, благоприятните или неблагоприятни ветрове, дори когато никой от нейните хора не беше в морето. Това крайбрежие, запечатано в ума й с точността на морска карта, продължаваше да бъде за нея скъп свят, на който дължеше беди и щастие, а също и образи, които избягваше да възкресява често, от страх да не се разбъркат в паметта й. Малката къща на плажа на Палмонес. Нощите в Протока, когато почти летяха във въздуха. Адреналинът на преследването и победата. Твърдото и нежно тяло на Сантяго Фистера. Поне го имах, мислеше си тя. Загубих го, но преди това го имах. Позволяваше си този свой личен, добре премислен лукс — да стои сама, с цигара с хашиш и текила и да извиква спомените през нощите, в които шумът на прибоя идваше откъм градината, нямаше луна и тя си спомняше, и си припомняше себе си. Понякога чуваше как минава хеликоптерът на митническата охрана над брега, без светлини. Тогава си мислеше, че го управлява мъжът, когото беше видяла подпрян на вратата на стаята в болницата, този, който ги преследваше, летейки след водния облак на „Фантом“-а, и накрая се хвърли във водата при скалата на Леон, за да спаси живота й. Един път, притеснени от преследванията на митничарите, двама от хората на Тереса, мароканец и гибралтарец, които работеха на гумените лодки, предложиха да дадат урок на пилота на птичката. На този кучи син. Една клопка на сушата, та да им дойде сърце на място. Когато идеята достигна до нея, тя повика доктор Рамос и му нареди да предаде думите й, дословно, без да пропуска и буквичка, на абсолютно всички. Това момче си върши работата както всички ние, каза тя. Такива са правилата. И ако някой ден стане на пух и прах при някое преследване или му видят сметката на някой плаж, то ще си е негова работа. Понякога се печели, друг път се губи. Но ако падне и косъм от главата му по вина на някой от вас, когато не е по служба, ще накарам да одерат виновника жив. Ясно ли ви е? Ясно им беше.
Колкото до морето, с него Тереса поддържаше личен контакт. И не само от брега. Яхтата „Синалоа“, марка „Фратели Бенети“, дълга тридесет и осем метра, широка седем метра, с флага на остров Джърси, стоеше на специалния пристан на Пуерто Банус. Беше бяла, впечатляваща с трите си палуби, с вида си на класическа яхта, мебелирана с тиково и ироково дърво, бани, облицовани в мрамор, четири каюти за гости и салон от тридесет квадратни метра. В него на видно място стоеше внушително маслено платно на мариниста Монтагю Доусън — „Битка между корабите «Спартанец» и «Антиля» при Трафалгар“. Тео Алхарафе го беше купил за нея на един търг в „Клеймор’с“. Въпреки че „Трансер Нага“ ползваше всякакви плавателни съдове, Тереса не позволи „Синалоа“ да участва в никакви незаконни дейности. Яхтата беше неутрална територия, неин собствен свят, с ограничен достъп, и не желаеше да го свързва с останалата част от живота си. Капитан, двама моряци и механик поддържаха яхтата, готова да поеме към морето във всеки момент. Тя се качваше често на нея. Понякога за кратки излизания от по няколко дни, друг път — за пътувания от по две-три седмици. Книги, музика, телевизор с видео. Никога не канеше гости, с изключение на Пати О’Фарел, която я придружи няколко пъти. Единствено Поте Галвес я съпътстваше винаги, понасяйки стоически морската болест. Харесваха й дългите разстояния, изминавани в усамотение — цели дни, без да звънне телефонът и без да е необходимо да си отваря устата. Обичаше да сяда нощем в кормилната рубка до капитана — моряк от търговския флот, не особено разговорлив, нает от доктор Рамос, одобрен от Тереса именно поради мълчаливостта му, — да изключи автоматичния пилот и да управлява тя самата в лошо време, или да прекарва слънчевите и спокойни дни на шезлонг на задната палуба с книга в ръка или загледана в морето. Обичаше също да се занимава лично с поддръжката на двата двигателя MTU с 1800 конски сили, които позволяваха на „Синалоа“ да плава с тридесет възела и да оставя след себе си права, широка, могъща следа. Имаше навик да слиза в машинното, с коса, сплетена на две плитки и кърпа на главата, и да прекарва там с часове, все едно дали са в пристанище или в открито море. Познаваше всяка част от двигателите. Един път, когато имаха авария при силен насрещен източен вятър от Алборан, работи четири часа там долу, омазана с масло, удряйки се в тръбите и преградните стени. Междувременно капитанът се опитваше да удържи яхтата да не поеме навътре към морето и да дрейфува със страна, изложена на вятъра, докато тя и механикът отстранят повредата. На борда на „Синалоа“ направи и няколко дълги пътувания, до Егейско море и Турция, южна Франция, Еолическите острови83, през протоците на Бонифацио84. Често нареждаше да поемат към Балеарските острови. Харесваха й малките, спокойни заливи на север от Ибиса и Майорка, почти пусти през зимата, обичаше да пуска котва пред пясъчния език, простиращ се между Форментера и „лос фреус“85. Там, срещу крайбрежието на Трокадос, Поте Галвес наскоро беше имал сблъсък с папараци. Двама фотографи от постоянното присъствие в Марбеля разпознаха яхтата и се приближиха на водни ски, за да изненадат Тереса. Синалоецът започна да ги цели с пневматичната пушка на борда. Резултатът: няколко счупени ребра, още едно обезщетение в милиони. Въпреки това снимката се появи на първа страница на клюкарското списание „Лектурас“. Кралицата на Юга почива на остров Форментера.
85
Лос фреус (каталонски) — тесни протоци между два острова или между остров и суша. — Б.пр.