— Признавам — каза той, — че фирмите на Тереса Мендоса винаги оставаха недосегаеми за нашите усилия, макар да ни беше известно, че седемдесет процента от трафика по Средиземноморието минаваше през нейните ръце… Слабите места на господин Алхарафе се отнасяха до собствените му пари. Неправомерни инвестиции, прехвърляне на пари. Лични сметки в чужбина. Името му се появи във връзка с няколко недотам ясни външни трансакции. Имаше почва за действие.
— Казват, че имал недвижимо имущество в Маями.
— Да. Доколкото ние знаем и къща от хиляда квадратни метра, купена наскоро в Корал Гейбълс, с кокосови палми и собствен пристан, както и скъп апартамент в Коко Плъм: там живеят най-вече адвокати, банкери и брокери от Уол Стрийт. Всичко, както изглежда, зад гърба на Тереса Мендоса.
— Дребни спестявания.
— Би могло и така да се каже.
— И вие го хванахте за топките. И го сплашихте.
Отново се дръпна назад на стола. Dura Lex, sed Lex89. Duralex.
— Това е противозаконно. Не ви позволявам подобен език.
Започна малко да ми писва от този глупак.
— Преведете си го тогава по свой вкус.
— Реши да съдейства на правосъдието. Просто така.
— В замяна на…?
— В замяна на нищо.
Останах втренчен в него. Разправяй ги тия на баба си. Тео Алхарафе да си рискува главата от любов към спорта.
— И как реагира Тереса Мендоса, когато узна, че финансовият й експерт работи за врага?
— Знаете го толкова добре, колкото и аз.
— Зная това, което знаят всички. Знам също, че го е използвала за примамка в операцията с руския хашиш… Но нямах предвид това.
Това с руския хашиш влоши атмосферата. Не се прави на хитрец пред мен, говореше изражението му.
— Тогава — подхвърли той — попитайте нея, ако можете.
— Вероятно мога.
— Съмнявам се, че ще приеме да дава интервюта. Още по-малко в настоящата ситуация.
Реших да задам личен въпрос.
— Вие как виждате ситуацията?
— Аз съм вън от тази работа — отвърна той с лице на покерджия. — Нито виждам, нито се опитвам да се заглеждам. Тереса Мендоса вече не е моя грижа.
После замълча. Прелисти разсеяно някакви документи на масата и аз си помислих, че разговорът ни е приключил. Известни са ми и по-приятни начини за губене на времето, реших аз. Станах ядосан, готов да се сбогувам. Но дори дисциплиниран държавен служител като съдия Мартинес Пардо не може да се отърси от сърбежа на някои стари рани. Или от желанието да се оправдае. Продължаваше да седи, без да вдига поглед от документите. Тогава, изведнъж, реши да ме възнагради за търпението.
— Престана да бъде моя работа след посещението на американеца — додаде той с яд. — Онзи тип от ДЕА.
Доктор Рамос, който имаше необикновено чувство за хумор, беше улучил най-точното име на операцията с двадесетте тона хашиш за Черно море, а именно — „Тиерна инфансия“90. Малкото хора, които бяха в течение от две седмици насам, я планираха с почти военна педантичност. И онази сутрин, от Фарид Латакия, който затвори с доволна усмивка мобилния си телефон след кратък разговор, те разбраха, че ливанецът е открил на пристанището на Алусемас подходящия плавателен съд за ролята на кораб-майка. Беше стар риболовен кораб, дълъг тридесет метра, прекръстен на „Тарфая“, собственост на испано-мароканско риболовно дружество. В това време доктор Рамос координираше движението на „Ксолоицкуинтле“91 — контейнеровоз с немски флаг, с екипаж от поляци и филипинци, който редовно пътуваше между американския атлантически бряг и източното Средиземноморие. В момента той плаваше от Ресифе към Веракрус. „Тиерна инфансия“ имаше още един втори фронт или паралелна нишка. Там решаваща роля играеше трети плавателен съд: този път обикновен товарен кораб, който трябваше да плава от Картахена в Колумбия до гръцкото пристанище Пирея, без междинни спирания. Казваше се „Лус Анхелита“92. Въпреки че беше регистриран в колумбийското пристанище Темуко, той плаваше под камбоджански флаг, за сметка на една кипърска компания. Докато на „Тарфая“ и „Ксолоицкуинтле“ се падаше деликатната част от операцията, ролята на „Лус Анхелита“ и собствениците й беше проста, доходна и без рискове: да бъде примамка.
— Всичко е готово — заключи доктор Рамос — за десет дни.