— Не знаех, че гринговците имат толкова дълга ръка.
— Зависи за какво.
Тогава Тереса се разсмя. Значи молите ме, каза тя, все още невярваща, да ви разкажа всичко, което предполагате, че зная за Епифанио Варгас. Да стана доносник, на моите години. При това съм от Синалоа.
— Не само да ни разкажете — поправи я Ранхел. — А да го разкажете там.
— Къде е това там?
— Пред съдебната комисия към Генералната прокуратура на републиката.
— Искате да дам показания в Мексико?
— Като свидетел под защита. Пълен имунитет. Ще стане в D.F.96 с всякакъв вид персонални и юридически гаранции. Ще ви бъде изказана благодарност от страна на нацията, на правителството и на САЩ.
Тереса внезапно се изправи. Чист рефлекс, без да мисли. Този път и двамата станаха едновременно: Ранхел от объркване, Тапиа от неудобство. Казвах ти аз, говореше мимиката на последния, когато размени поглед с мъжа от ДЕА. Тереса отиде до вратата и я отвори рязко. Поте Галвес беше отвън, в коридора, с ръце отстрани на тялото, само привидно отпуснат в пълнотата си. Ако е необходимо, каза му тя с очи, изритай ги от тук.
— Вие — почти изсъска тя, — сте полудели.
И ето я сега тук, седнала на познатата маса в гибралтарския бар, потънала в размисъл върху всичко това. С един малък зачатък на живот в утробата си, без да знае още какво ще прави с него. С отзвука от скорошния разговор в главата си. Преценяваше усещанията си. Последните думи и старите спомени. Болката и признателността. Образа на Гуеро Давила — неподвижен и смълчан като нея сега, в онази кръчма в Кулиакан, — както и спомена за другия мъж, седнал до нея в нощта в параклиса на Малверде. На твоя Гуеро му харесваше да си играе с думите, Тересита. Наистина ли не си го прочела? Тогава върви и се опитай да се покриеш така, че да не те открият. Дон Епифанио Варгас. Нейният кръстник. Мъжът, който можеше да я убие, но прояви съчувствие и не го направи. После се разкая, но вече не можа да поправи грешката си.
16.
Товарът, увиснал на една страна.
Тео Алхарафе се върна след два дни със задоволителен доклад. Точни плащания, извършени на Гран Кайман, предприети постъпки да се сдобият с малка собствена банка и една корабна компания в Белиз97, добра рентабилност на изпраните фондове, на разположение — чистички и напълно законни — в три банки в Цюрих и в две в Лихтенщайн. Тереса изслуша внимателно отчета му, прегледа книжата, подписа няколко документа, след като ги прочете най-грижливо. После отидоха да хапнат „При Сантяго“, срещу крайбрежната алея на Марбеля. Поте Галвес седеше отвън, на една от масите на открито. Бакла с шунка и печена морска риба, по-вкусна и сочна от лангуста. Вино „Сеньорио де Ласан“, реколта 1996 година. Тео беше приказлив, лъчезарен. Хубав. Беше метнал сакото на облегалката на стола, ръкавите на бялата риза бяха навити два пъти над загорелите ръце, китките силни и с лек мъх, часовника „Патек Филип“, добре оформени нокти, венчална халка, проблясваща на лявата ръка. На моменти, поднасяйки вилицата или чашата към устата си, обръщаше безупречния си испански орлов профил, за да погледне към улицата, не пропускаше да отбележи кой влиза в заведението. Няколко пъти стана, за да поздрави някои от посетителите. Томас Пестаня вечеряше с група немски инвеститори на една маса в дъното и се направи, че не ги вижда, когато влязоха. Но след малко дойде сервитьорът с бутилка добро вино. От господин кмета, каза той. Поздравява ви.
Тереса гледаше мъжа пред себе си и размишляваше. Нямаше да му каже днес, нито утре, нито вдругиден, навярно никога, какво носи в утробата си. Имаше нещо странно във връзка с това. В началото си мислеше, че скоро ще го усеща, че ще изпитва физическо съзнание за живота, който започваше да се развива у нея. Но не усещаше нищо. Съществуваха единствено увереността и размислите, на които тя я навеждаше. Може би гърдите й бяха наедрели леко, изчезнаха и главоболията. Но се чувстваше бременна само когато мислеше за това, когато четеше медицинското заключение или когато гледаше двете отбелязани отсъствия на менструалния й цикъл на календара. Въпреки това — разсъждаваше тя, докато слушаше баналното бъбрене на Тео Алхарафе, — ето ме сега, бременна като най-обикновена женичка, „маруха“, както казват в Испания. С нещо или с някого вече на път, без да съм решила какво ще правя с шибания си живот, с този на малкото същество, което е още едно нищо, но ще стане нещо, ако аз се съглася, или с неговия живот — погледна изпитателно Тео, сякаш дебнеше за някакъв знак.
97
Държава в Латинска Америка, между Мексико и Гватемала; до 1973 — Британски Хондурас. — Б.пр.