Спря пред него. Изпъна се, сложи ръце на кръста, все едно се канеше да запее народна песен.
— Защото си добре сложен — каза тя, като го оглеждаше от глава до пети, много бавно и оценяващо. — Защото имаш зелени очи, страшно готино дупе, силни ръце… Защото си гадно копеле, но не си пълен егоист. Защото можеш да си твърд и нежен едновременно… Това стига ли ти? — усети, че чертите на лицето й неволно се напрягат. — … Също и защото приличаш на някой, когото познавах.
Сантяго я гледаше. Грубо, разбира се. Изражението му на поласкан се изпари отведнъж. Тя отгатна думите му, преди да ги е произнесъл.
— Не ми харесва да ти напомням за друг.
Проклетият му галисиец. Проклетите, гадни мъже. Всички толкова лесни и такива негодници. Внезапно й се прииска да приключи бързо този разговор.
— Дявол да го вземе. Аз не казах, че ми напомняш на някого. Казах, че ми приличаш на някого.
— А не искаш ли да знаеш защо аз си лягам с теб?
— Освен заради ползата от мен на партитата на Дрис Ларби?
— Освен тях.
— Защото ти е много хубаво с мен в леглото. И защото понякога се чувстваш сам.
Видя го да прокарва смутено ръка през косата си. После я хвана за лакътя.
— А ако лягам и с други? Все едно ли ще ти е?
Освободи ръката си без грубост, само я отдръпна леко, докато я почувства свободна.
— Сигурна съм, че си лягаш и с други.
— В Мелиля?
— Не. Това знам. Тук не.
— Кажи, че ме обичаш.
— Добре, добре. Обичам те.
— Не е вярно.
— Хайде. Обичам те.
Не ми беше трудно да се запозная с живота на Сантяго Фистера. Преди да отпътувам за Мелиля, допълних полицейския доклад от Алхесирас с друг, много по-подробен, на митническите служби. Последният съдържаше дати и места, включително кога и къде е роден — О Грове, малко рибарско селище в устието на река Ароса33. Затова знаех, че когато се е запознал с Тереса, е бил на тридесет и две години. Класическа трудова биография. Започнал на риболовните кораби на четиринадесет години. След военната си служба във флота, работил за „амос до фуме“34, босовете на контрабандистките мрежи, действащи по устията на реките в Галисия: Чарлинес, Сито Минянко, братята Пернас. Три години преди срещата си с Тереса, според доклада от Митническата служба той работеше във Вилягарсия за клана Пердускиньос. Последните бяха известни контрабандисти на цигари, които по това време разширяваха дейността си с трафика на марокански хашиш. На Фистера плащали на парче, определена сума за всяко пътуване. Работата му била да управлява високоскоростни моторници и да разтоварва контрабандно цигари и наркотици от риболовни кораби и кораби-майки, намиращи се извън испански води, възползвайки се от сложната география на галисийското крайбрежие. Това давало повод за опасни схватки със службите от бреговата охрана, митницата и полицията. В един от тези нощни набези, когато бягал от преследващ го катер, правейки остри зигзагообразни завои между платформите с миди на остров Кортегада, Фистера и помощник-пилотът му — млад момък от град Ферол, на име Лало Вейга, — запалили прожектор, за да заслепят преследвачите си по средата на извършвана маневра. Митническата охрана се забила в една платформа. Резултатът: един убит. Историята фигурираше само в най-общи щрихи в полицейските доклади. Обадих се на няколко телефона, уви, безрезултатно. Накрая писателят Мануел Ривас, галисиец, мой приятел, който живееше в съседство на въпросната зона — имаше къща до Коста де ла Муерте, — направи няколко проучвания и потвърди случилото се. Според разказаното ми от Ривас, никой не могъл да докаже, че Фистера е бил замесен в инцидента. Но местните митничари, хора, сурови колкото и контрабандистите — бяха отраснали в едни и същи места, бяха плавали на едни и същи кораби, — се заклели да го пратят на дъното при първа възможност. Око за око. Това било достатъчно. Фистера и Вейга напуснали района на Риас Бахас и потърсили по-здравословен климат: Алхесирас, в сянката на Гибралтар, средиземноморско слънце и сини води. Там двамата галисийци се възползвали от толерантността на британското законодателство и чрез посредничеството на трето лице регистрирали мощна моторна лодка, с дължина седем метра, с шестцилиндров двигател „Ямаха PRO“, 225 коня, подсилени до 250. С нея кръстосвали между колонията, Мароко и испанското крайбрежие.
— По това време — обясни ми Маноло Сеспедес в Мелиля, след срещата с Дрис Ларби, — кокаинът все още беше само за много богатите. Голямата част от трафика съставляваха цигарите от Гибралтар и мароканският хашиш. Две реколти и две хиляди и петстотин тона канабис внасяни в Европа всяка година… Всичко минаваше оттук, разбира се. И продължава да минава.