След това Сеспедес въздъхна. Сега, каза той докато привършваше и последната лангуста, е различно. В Гибралтар се въртят пари, но по друг начин. Огледай се за пощенските кутии по „Мейн стрийт“ и преброй колко фирми фантоми има тук. Също като лукови глави — люспи, люспи, а до сърцевината им не стигаш. Откриха, че финансовият рай е по-доходен от гнездото на пирати, макар по същество да няма разлика. Колкото до клиентите, прави му сметка: Коста дел Сол е златна мина и чуждестранните мафии се настаняват тук по всички начини, които въображението може да роди. Освен това, от Алмерия до Кадис испанските води са строго наблюдавани заради нелегалната емиграция. Търговията с хашиша продължава с пълна сила, но и кокаинът дръпна здраво и методите са различни… Да речем, че си е отишло времето на занаятчиите, или на героите. Новите морски вълци се познават по вратовръзките и белите яки. Всичко се децентрализира. Контрабандните моторници смениха собствениците, тактиката и базите в тила. Играта е друга.
След като каза всичко това, Сеспедес се отпусна назад на стола, поръча кафе на Маноло-Мохамед и запали една цигара, купена без мито. Лицето му на стар играч се усмихваше при спомена, веждите му се извиха нагоре. Сякаш казваше: не могат да ми отнемат това, което съм си взел. И разбрах, че освен по старите времена, бившият правителствен делегат изпитваше тъга и по определен тип хора.
— Работата е там — заключи той, — че когато Сантяго Фистера се появи в Мелиля, бизнесът в протока беше в разцвета си. Голдън ейдж36, биха казали тия от Гибралтар. Уха! Директни пътувания, отиване и връщане, без да им пука от нищо. С едната гола смелост. Всяка нощ беше игра на котка и мишки между трафикантите, от една страна, и митничарите и полицаите, от друга… Веднъж печелиш, друг път губиш. — Всмукна дълбоко от цигарата и лисичите му очи се присвиха при спомена. — И точно там, бягайки от вълка, Тереса Мендоса щеше да попадне в устата на вълка.
Разправят, че Дрис Ларби издал Сантяго Фистера, направил го въпреки съучастничеството на полковник Абделкадер Чаиб, или пък дори с негово знание. Това не е никак трудно в Мароко, където най-уязвимата брънка във веригата са контрабандистите, действащи без чадъра на парите или политиката. Едно име, подшушнато тук-там, няколко банкноти, разменени на ръка. А и на полицията й беше добре дошло за статистиката. Във всеки случаи никой никога не успя да докаже участието на мароканеца. Когато повдигнах въпроса — бях го запазил за последната ни среща, — той се затвори като мида в черупката си и нямаше начин да изтръгна и дума от устата му. Беше ми много приятно. Край на изповедите, сбогом и без „до скоро виждане“. Но Маноло Сеспедес, който по време на тия събития още е бил правителствен представител в Мелиля, твърди, че Дрис Ларби, за да отдалечи галисиеца от Тереса, предал поръчката на хората от другата страна. Обичайният девиз беше „Плащай и прекарвай контрабанда, както знаеш“. В името на Аллаха. С Бога напред. Това включваше широка мрежа от корумпирани служители, разпростираща се от планините, където се отглеждаше канабис, до границата или мароканския бряг. Плащанията се извършваха в размер, съответстващ на нивото: полицаи, военни, политици, други висши администратори, до членове на Правителството. За да се оправдаят пред общественото мнение — мароканският министър на вътрешните работи все пак присъстваше като наблюдател на съвещанията за борба с наркотрафика на Европейския съюз, — жандармеристи и военни периодично залавяха по някого. Но винаги на ниско ниво. Арестуваха тези, които не принадлежаха към големите мафиотски организации и отстраняването им не пречеше на никого. Бяха хора, често издавани или залавяни от същите хора, които им подсигуряваха хашиша.
Комендантът Бенаму, от бреговата охрана от мароканската кралска жандармерия, нямаше нищо против да ми разкаже за участието си в случилото се при Кала Трамонтана. Направи го на терасата на кафене „Хафа“ в Танжер. Преди това един наш общ приятел, полицейският инспектор Хосе Бедмар, ветеран от Централната бригада и бивш агент на разузнаването от времето на Сеспедес, се нагърби да го издири и да ми уреди среща с него, като ме препоръча горещо. Бенаму беше симпатичен, елегантен мъж, с добре поддържани мустаци, които му придаваха вид на латиноамерикански любовник от петдесетте години. Беше облечен цивилно: сако и бяла риза без вратовръзка. Говори ми половин час на френски. Сетне, когато между нас се установи атмосфера на доверие, премина на почти съвършен испански. Разказваше добре, с малко черно чувство за хумор. От време на време кимваше към морето, което се разстилаше пред очите ни под стръмните скали, сякаш всичко беше станало точно там, пред заведението на открито, където той си пиеше кафето, а аз — билковия чай. Когато се случиха тези събития, бях капитан, уточни той. Въоръжен патрул на моторница — допълни, загледан в хоризонта, — във връзка с радар на запад от Трес Форкас, рутинна работа. Чиста случайност беше, че имаше и друг патрул на сушата, който поддържаше радиовръзка с тях. Продължаваше да гледа хоризонта, когато произнесе думата „случайност“. Между единия и другия патрул, в залива Кала Трамонтана, подобно на птиче в гнездото си, една моторница — натрапник в мароканските води, съвсем близо до брега, привързана към малка лодка, товареше на борда си хашиш. Вик „Горе ръцете“, прожектор, сигнална ракета, очертаваща с падащите си светлини остров Чаранес сред млечната вода, обичайните според закона предупреждения и няколко изстрела за сплашване. Очевидно моторницата — ниска, дълга, източена като игла, боядисана в черно, с извънбордов двигател, имаше проблеми със запалването, защото се забави с потеглянето. При светлината на прожектора и сигналната ракета, Бенаму различил два силуета на борда: един на пилотското място, друг — тичащ към задната част, за да развърже моторницата от малката лодка. На последната имало още двама човека, в този момент те хвърляли зад борда чувалите с дрога, които не били натоварили на моторницата. Двигателят прохърквал, без да успее да запали. Бенаму — придържайки се към закона, подчерта той между две сръбвания от кафето, — заповядал на моряка си отпред да пусне един откос и да стреля право в целта. Чул се обичайният звук. Та-ка-та-ка-так. Шумничко, наистина. Според Бенаму, впечатляващ звук. Нова сигнална ракета. Хората от малката лодка вдигнали ръце. В този момент моторницата подскочила, вдигайки пяна с витлото си. Мъжът отзад паднал във водата. Картечницата на патрула продължавала да стреля, та-ка-та-ка-та-ка. Жандармеристите от брега й пригласяли неуверено в началото, так-так, а после — по-въодушевено. Приличало на война. Последна сигнална ракета. Прожекторът осветявал и попаденията и рикошетите на куршумите във водата. Неочаквано моторницата изръмжала по-силно и така се изстреляла напред, че като погледнали на север, вече била потънала в мрака. Отишли при малката лодка и задържали хората в нея — двама мароканци. Прибрали от водата три чувала с хашиш и един испанец с 12,7-калибров куршум в бедрото си. Бенаму посочи окръжността на чашата за кафе — ей такъв отвор. Разпитан, докато се давала съответната медицинска помощ, испанецът казал, че името му е Вейга и е моряк на контрабандистка моторница, чиито капитан е някой си Сантяго Фистера. Точно този Фистера им се беше изплъзнал от ръцете в залива Кала Трамонтана. „Като ме изостави“, спомняше си Бенаму как се жалвал задържаният. Комендантът май си спомняше още, че на въпросния Вейга, съден две години по-късно в Алусемас, му тръснали петнадесет години в затвора Кенитра — при споменаването му ме погледна така, сякаш ми препоръчваше да не включвам никога това място в списъка на летните си почивки, — и че бил излежал половината. Дали са били предадени? Бенаму повтори думите няколко пъти, като че ли му бяха напълно непознати. И, загледан отново в кобалтовосиньото пространство, което ни делеше от испанския бряг, поклати глава. Не си спомняше нищо такова. Никога не беше чувал да се споменава за някакъв Дрис Ларби. Кралската жандармерия имала компетентни служби за набиране на собствена информация и тяхната брегова охрана действала ефикасно. Като вашата градска полиция, вметна той. Или дори по-добре. Това при Кала Трамонтана беше рутинна акция, брилянтна акция като толкова други. Борба срещу престъпността и прочие.