— На пет часа! — извика тя и разтърси дясното рамо на Сантяго. — Три кабелта41!
Каза му го, като долепи уста в ухото му, за да може той да я чуе, въпреки грохота на мотора. Тогава Сантяго хвърли безпомощен поглед натам, с очи, широко разтворени пред светлината на прожектора от хеликоптера, после завъртя рязко окуляра към себе си, за да погледне сам екрана. Криволичещата черна линия на брега се очертаваше обезпокояващо близо при всеки сигнал от антената, може би на триста метра от задната лява част на лодката. Тереса погледна напред. Фарът на Пунта Карнеро продължаваше да блещука в червено. С този курс, щом минат сектора на бялата светлина, вече нямаше да има начин да избегнат рифа Ла Кабрита. Сантяго трябва да бе помислил същото. В този момент намали скоростта и зави руля надясно, ускори отново и маневрира няколко пъти на зиг-заг по един и същи начин, като навлизаше навътре в морето. Поглеждаше ту към екрана на радара, ту към прожектора на хеликоптера. При всяко рязко движение той изоставаше, загубваше ги за момент от полезрението си, после отново ги осветяваше. Дали беше мъжът със синята риза или някой друг, помисли си Тереса с възхищение. От тия е, които нямат страх от нищо. Не можеше да го отрече! И си разбираше от работата. Да летиш нощем с хеликоптер, почти долепен до водата, не е по възможностите на всеки. Пилотът трябва да беше толкова добър, колкото Гуеро, по неговото време и в неговия занаят. Или дори по-добър. Би му изстреляла една шибана сигнална ракета, ако имаха такава на борда. Да го види как пада във водата, целият в пламъци. Тряс.
Сега сигналът на катера се виждаше по-близо на радара и напредваше неумолимо. При спокойно море летящата с пълна скорост моторница не можеше да бъде достигната. Но при вълнение й беше много трудно и преследвачите имаха преимущество. Тереса погледна назад и надясно с ръце над очите, за да си прави сянка срещу светлината. Очакваше го да се появи всеки момент. Хванала се възможно най-здраво, тя привеждаше глава, когато пръските пяна заливаха предната част на лодката и усещаше болки в бъбреците от непрекъснатите скокове нагоре и надолу. От време на време поглеждаше упорития профил на Сантяго. По стегнатите му черти се стичаха солени капки, очите му блестяха, впити в нощта. Ръцете му, вкопчени в руля, управляваха „Фантом“-а с леки и умели завъртания. Извличаше максималното от петстотинте допълнителни оборота на подсиления мотор, от градуса на наклона на опашката и от плоския кил, който при някои по-големи отскоци сякаш летеше и витлото докосваше водата само от време на време, а друг път се забиваше с грохот и така се разтрисаше, сякаш корпусът щеше всеки момент да се разпадне на парчета.
— Ето, там е!
Наистина беше там. Призрачна сянка, ту сива, ту синя или бяла. Попадаше в осветената от прожектора на хеликоптера зона, пореше водата, скъсяваше опасно разстоянието до тях. Навлизаше в отрязъка със светлината и го напускаше, приличаше на огромна стена или на чудовищен кит, плуващ над повърхността на водата. А прожекторът, който сега ги осветяваше и от катера, увенчан със синя мигаща светлина, приличаше на вещаещо беда око. Оглушена от грохота на мотора, хванала се колкото се може по-здраво, мокра от пръските, без да посмее да си разтърка очите, щипещи от солта, от страх да не бъде изхвърлена зад борда, Тереса забеляза, че Сантяго отваря уста, за да й извика нещо, но то не достигна до слуха й. После го видя да протяга ръка към кормилото на опашката, да вдига крак и да отнема рязко газта, като междувременно завърта руля наляво. После настъпи педала, отново обърнал носа към Пунта Карнеро. Благодарение на острия завой избягаха от прожектора на хеликоптера и от близостта на катера. Ала облекчението на Тереса трая много кратко, само докато си даде сметка, че се носеха точно срещу сушата, почти на границата между червения и белия сектор на фара, към четиристотинте метра скали и рифове на Ла Кабрита. Не се занасяй така, прошепна тя. Прожекторът на катера сега ги преследваше отзад, подпомаган от хеликоптера, който отново летеше до тях. Тогава, докато Тереса, с впити в ръкохватките ръце, все още се опитваше да претегли всички „за“ и „против“, видя фара отпред и малко над тях, страшно близо. Минаваше от червено в бяло. Не се нуждаеше от радара, за да установи, че се намират на по-малко от сто метра от скалите. Всичката гадост накуп. Или ще намали, или ще се разбием, каза си тя. При тази шибана скорост дори не мога да скоча във водата. Погледна назад и видя прожекторът на катера да се разширява постепенно и да остава все по-далеч. Явно екипажът вземаше мерки да избегне скалите. Сантяго продължи да поддържа същия курс още малко, хвърли поглед през рамо към катера, после обърна очи към лота, накрая погледна напред. Там, на далечния фон от светлините на Гибралтар, се открояваше тъмният силует на Ла Кабрита. Надявам се, че няма да го направи, помисли си уплашена Тереса. Надявам се, че няма да му хрумне да се вреже в прохода между скалите. Вече го е правил веднъж, но беше през деня и не с такава скорост. В този миг Сантяго намали отново газта, зави руля надясно, мина под корема на хеликоптера, чийто пилот го издигна рязко, за да избегне антената на радара на „Фантом“-а, и пресече не през прохода, а прелетя над най-вдадения в морето край на скалата. Черното туловище на Ла Кабрита беше толкова близо, че Тереса усети мириса на водораслите и чу ехото на мотора да отеква в грапавите камъни на стръмнината. И внезапно, все още с отворена уста и широко отворени очи, тя се оказа от другата страна на Пунта Карнеро. Морето беше много по-спокойно, а катерът — на няколко кабелта, поради дъгата, която беше описал при отклонението от курса си. Хеликоптерът пак се залепи отзад, но вече представляваше само неприятна компания, без последици. Сантяго пришпорваше двигателя до край, 6300 оборота. „Фантом“-ът прекосяваше залива на Алхесирас с петдесет и пет възела, носейки се по гладката морска повърхност към стеснението при пристанището на Гибралтар. Страхотно наистина. Четири мили за пет минути с лека маневра, за да се разминат с петролен танкер, пуснал котва на средата на пътя. А когато катерът изостави преследването и хеликоптерът започна да се отдалечава и да набира височина, Тереса се надигна в лодката и все още осветявана от прожектора, показа на пилота лакът в красноречив жест. Сбогом, копеле-е-е-е. Пак те преметнах. Сбогом и всичко най-хубаво, ястребе. Ще се видим в кръчмата на Куки.