— Прави неща, които не съм виждал да прави никой друг през целия си гаден живот.
Другият се смееше, като го слушаше и казваше: „Не му обръщай внимание. Преувеличава“. После си поръча лимонов сок с лед. Беше тъмнокос, с приятна външност, малко над четиридесетте, слаб, но с широки рамене, видимо затворен по характер. „Преувеличава, и то много“, повтори той. В началото, когато направих официални постъпки чрез дирекцията на мадридските митници, бе отказал да разговаря с мен. Не обсъждам служебни въпроси, беше отговорът му. Но репортерът ветеран беше негов приятел — вече се питах има ли някой в провинция Кадис, който да не познава Лобато — и нещата се обърнаха. Ще ти го подсигуря без проблеми, каза той. И ето ни сега заедно. Бях се информирал основно и знаех, че като пилот Хавиер Колядо е легенда в своите среди. Когато някой като него влезе в бар на контрабандисти, последните се побутват с лакът, един вид „виж кой е дошъл“, и го правят със смесица от боязън и уважение. Начинът на действие на трафикантите се променяше в последно време, но той продължаваше да излиза шест нощи в седмицата, за да лови пратки отгоре, от въздуха. Истински професионалист. Думата ме наведе на мисълта, че понякога всичко зависи от коя страна на бойното поле или на закона случайността поставя човека. Единадесет хиляди часа полет над Протока, отбеляза Лобато. В преследване на лошите.
— Включително, разбира се, твоята Тереса и галисиеца. In illo tempore46.
За това си говорехме. За да бъда по-точен, за нощта, в която един „Аргос ВО-105“ на митническата охрана дебнеше над сравнително спокойно море, обхождайки Протока с радара си. Сто и десет възела скорост. Пилот, помощник-пилот, наблюдател. Рутинна обиколка. Били излетели преди един час от Алхесирас. Първо патрулирали до мароканския бряг, плажната ивица между Сеута и нос Пунта Сирес, наричан от митничарите „кооперативния пазар“. След това се отправили без светлини на североизток, като следвали отдалеч испанското крайбрежие. Имало военни, отбеляза Колядо, морски маневри на НАТО на запад от Протока. Така че онази нощ патрулът се съсредоточил в източната част. Издирвали обект, към който да пратят катера, плаващ също на тъмно, около миля по-надолу. Нощен лов като всеки друг.
— Намирахме се пет мили на юг от Марбеля, когато радарът регистрира няколко сигнала от нещо под нас, без светлини — отбеляза Колядо. — Имаше един неподвижен обект и друг, който тръгваше към сушата… Дадохме местоположението на катера и започнахме да се снижаваме към движещия се обект.
— Той накъде се отправяше?
— Към Пунта Кастор, близо до Естепона — Колядо се обърна и погледна на изток, отвъд дърветата, скриващи Гибралтар, сякаш можеше да види мястото. — Добро място за разтоварване, защото шосето за Малага е близо. Няма скали и можеш да качиш предницата на лодката на пясъка… Ако има кой да те очаква на сушата, разтоварването отнема не повече от три минути.
— И сигналите на радара бяха два?
— Да. Другият стоеше неподвижно встрани, бяха на осем кабелта един от друг… Около петстотин метра. Но движещият се почти бе стигнал брега, затова решихме първо да погнем него. Термичният визьор ни показваше, че оставя широка диря след всеки скок над водата.
Като видя обърканото ми изражение, Колядо сложи длан на масата, надигаше я и я спускаше, без да отделя китката от повърхността, имитираше движението на моторница.
— Широката диря показва, че лодката е натоварена. Празните оставят по-тясна диря, защото топят само опашката на двигателя във водата… Е, тръгнахме след тази лодка.
Забелязах, че показва зъбите си в гримаса, присъща на хищниците, когато ги оголват при мисълта за плячката. Този тип, казах си, се вълнува при спомена за лова. Променяше се. Остави го на мен, беше ми казал Лобато. Готин е, ако му спечелиш доверието, се отпуска.
— Пунта Кастор — продължаваше Колядо — беше обичайно място за разтоварване. По онова време контрабандистите още нямаха GPS47, за да се позиционират, и плаваха, разчитайки на очите си като опитни моряци. Мястото се достигаше лесно. Тръгваш от Сеута с румб шестдесет или деветдесет градуса, щом загубиш от поглед светлината на фара, трябва само да се насочиш на север-североизток, като се ориентираш по светлините на Ла Линеа, която остава встрани. Отпред веднага се виждат светлините на Естепона и Марбеля, невъзможно е да се объркаш, защото първо се появява фарът на Естепона. Ако дадеш здраво газ, за един час стигаш брега.