Най-отдолу, с по-малки, но също златни букви изписаха Т. М. Ч. — инициалите на трите имена на Тереса.
— Това е моят подарък за рождения ти ден.
Така й каза Пати О’Фарел, връщайки й книгата на закуска, след първата проверка за деня. Беше много хубаво подвързана и щом я усети в ръцете си, тежка и мека, с новите си корици и златните си букви, Тереса изпита удоволствието, за което беше говорила приятелката й. Пати я гледаше, подпряла лакти на масата, с чаша кафе от цикория в едната ръка и запалена цигара в другата. Наблюдаваше радостта й. Повтори „Честит рожден ден“. Другите жени също поздравиха Тереса, следващият да е навън, каза една от тях, при това с истински жребец, който да те събужда с песен, и аз да съм там да ви се радвам. После, вечерта, след петата проверка, вместо да слязат в трапезарията за вечеря — както винаги отвратителна евтина риба и презрели плодове, — Пати уреди с надзирателките да организират малко частно празненство в килията. Пуснаха касети със записи на Висенте Фернандес, Чавела Варгас и Пакита дел Барио55, все готини и весели парчета. Притвориха вратата и Пати извади бутилка текила, с която един Господ знае как бе успяла да се снабди, истинска „Дон Хулио“. Сигурно някоя служителка я беше оставила незабелязано, като преди това й беше платена на петорна цена. Изпиха я тайно, наслаждавайки се на забранения плод, в компанията на няколко приятелки, присъединили се към купона. Те насядаха на наровете, на стола и дори на тоалетната чиния, като Кармела например, едрата, възрастна циганка, специалистка по кражби из магазините. Тя чистеше на Пати, переше чаршафите й — също и дрехите на Тереса, докато беше с гипсирана ръка, а в замяна полковник О’Фарел прибавяше малки постъпления към месечната й дажба. Бяха още Конехо, библиотекарката — отровителка, джебчийката Чарито, тя лежеше в затвора заради портфейли и портмонета, измъквани с два пръста, показалеца и средния, на Панаира на Росио, на Априлския панаир в Севиля и където още се наложеше. Дойде и Пепа Труено, по прякор Патанегра56. Тя беше убила мъжа си със специален кухненски нож за рязане на шунка в бара, който двамата държали на главния път NIV. Чувстваше се много горда, че на нея разводът й е струвал двадесет години и един ден, но нито една песета. Тереса сложи седемте сребърни гривни на дясната си ръка, за да покаже оздравялата си китка след гипса и те подрънкваха радостно при всяко вдигане на чашата. Веселбата продължи до проверката в единадесет часа. Имаше игра на парчис57, най-разпространената в затвора, похапване от консерви, дрога на хапчета — да им стане добре и на оная работа — както образно се изрази Кармела през смях на истинска матрона, — цигари с доста големи парчета хашиш вътре, вицове и кикот. А Тереса си мислеше, че това има нещо общо с Испания и шибаната Европа, със законите, историята и надменността им към корумпираните мексиканци. Уж не бе възможно да се снабдят дори със светло пиво — приятелките й тук наричаха бирата „гаримби“ — а виж какво правеха те. Някои не се лишаваха от хашиш и бутилка алкохол от време не време, стига да се договореха с подходящата надзирателка и да имаха с какво да платят.
Пати О’Фарел имаше с какво да плати. Ръководеше партито в чест на Тереса, малко отстрани. Гледаше я през цялото време сред дима, с далечна усмивка на устните и в очите, все едно това нямаше нищо общо с нея. Приличаше на грижовна майка, завела дъщеричката си за рождения й ден на празненство със сандвичи, приятелчета и клоуни. Висенте Фернандес пееше за жени и изневери, прегракналият глас на Чавела разливаше алкохол по пода на кръчмите сред пушечни изстрели, Пакита дел Барио дереше гърло като онова куче — „без нито един упрек /винаги лежа послушно в краката ти/ денем и нощем“. Тереса се чувстваше разнежена от носталгията, от музиката и акцента от родната й земя, липсваха само чиринес и бира „Пасифико“ от половин литър, за да бъде картината пълна. Беше замаяна от хашиша, който димеше между пръстите й. „Предай фаса нататък, че на всички да е по равно, сладурано, и по-лоши съм пушила, знам и аз нещо за екскурзиите до арабите. За твоите двадесет и пет лазарника, миличка“, вдигаше тост циганката Кармела. Когато от касетката Пакита подхвана онази песен за трите изневери и стигна до припева, всички пееха в хор, вече доста пийнали. Първият път беше за кураж, вторият — от каприз, третият — за удоволствие, три пъти ти изневерих, копеле, уточняваше с пълно гърло Пепа Труено, несъмнено в чест на своя мъртвец. Откараха празненството така, докато накрая една от надзирателките не дойде сърдита, за да им каже, че празникът трябва да свършва. Но празникът продължи в същия дух по-късно, когато вратите и решетките бяха хлопнати и те останаха само двете в килията, с настолната лампа на пода до мивката, а в полусянката се мяркаха образите на изрязаните от списания киноактьори, певци, пейзажи и туристическата карта на Мексико, които красяха боядисаната в зелено стена и прозорчето с перденцата, ушити от Чарито, джебчийката, много сръчна в ръцете. Тогава Пати извади втора бутилка текила и един пакет изпод нара и каза: „Тия са за нас, Мексиканке, който добре разпределя, с лъвския пай остава“. Докато Висенте Фернандес пееше като същински charm58 за пореден път „Божествени жени“, а Чавела, съвсем развихрила се, предупреждаваше „не ме заплашвай, не ме заплашвай“, те обърнаха втората бутилка и си приготвиха бели линийки наркотик върху корицата на една книга, носеща заглавието „Гепардът“. После Тереса, с полепнал прах по носа от последното смъркане, каза: „Страхотно е, благодаря за този рожден ден, скъпа полковничке, нямало е друг такъв в живота ми“. Пати й отвърна любезно, че няма защо да й благодари и сетне, сякаш си мислеше за друго нещо, й каза, „сега ще мастурбирам малко, ако нямаш нищо против, Мексиканке“. Събу чехлите, съблече полата си, широка, тъмна пола, която й седеше много добре, и легна по гръб на нара само по блуза. Тереса, все още с бутилката „Дон Хулио“ в ръка, се почувства неловко. Не знаеше какво да прави, нито накъде да гледа, докато накрая другата й каза, би ли ми помогнала, мила, защото тия неща се получават по-добре с двама души. Тогава Тереса поклати леко глава. Дявол да го вземе. Знаеш, че тия работи не ми харесват, промълви тя. Въпреки че Пати не настоя, тя се надигна спокойно след малко, без да пуска бутилката, седна на ръба на нара на приятелката си, която лежеше с разтворени бедра и ръка между тях, движеше я бавно и нежно. Правеше всичко това, без да престава да я гледа в очите в зеленикавия полумрак на килията. Тереса й подаде бутилката, другата отпи със свободната ръка и й я върна, наблюдавайки я през цялото време. После Тереса се усмихна и пак й каза „благодаря за рождения ден, Пати, за книгата и за празненството“. Пати не отделяше очи от нея, докато движеше сръчно пръсти между голите си бедра. Тогава Тереса се наведе над приятелката си, повтори „благодаря“ много тихо, целуна я нежно по устните, само това, нищо друго, трая едва няколко секунди. И усети как Пати сдържа дъха си, потръпна няколко пъти под устните й с въздишка, очите й внезапно се отвориха широко и после остана неподвижна, без да престава да я гледа.
55
Висенте Фернандес, Чавела Варгас и Пакита дел Барио — известни мексикански певци с международна слава. — Б.пр.