— Но принадлежи на семейството ти.
— От семейството ми до мен има голяма разлика.
Бяха седнали под лозницата на верандата, в дървени кресла с ленени възглавници, с чаша в ръка, и наблюдаваха кръжащите наоколо хора. Тереса реши, че всичко е в тон с мястото и колите на входа. В началото се притесняваше от джинсите, обувките с токчета и обикновената си блуза, най-вече, когато при пристигането й, някои я погледнаха с недоумение. Но Пати О’Фарел, облечена в бледолилава памучна рокля и красиви кожени сандали, с късо подстригана руса коса, както винаги, я успокои. Тук всеки се облича, както му дойде, рече тя. И така си много добре. Освен това прибраната и изпъната назад коса, с път по средата, те прави красива. Много е стилно. Никога не си се сресвала така в затвора.
— В затвора не ми беше до фиести.
— Но имаше някоя и друга.
Засмяха се при спомена. Имаше текила, увери се тя, всякакъв алкохол. Сервитьорки в униформи сновяха непрекъснато сред хората с подноси с хапки. Всичко беше страхотно. Двама китаристи свиреха фламенко, заобиколени от група гости. На моменти те започваха да пляскат, няколко млади жени подхващаха полу на шега, полусериозно да танцуват севиляна64 или фламенко, и разговаряха с кавалерите си. Тереса им завиждаше за естествеността, с която се придвижваха от едно място на друго, поздравяваха се, бъбреха, пушеха изискано, както го правеше самата Пати, с едната ръка на скута, а дланта на другата ръка подпряна под лакътя на първата, която беше във вертикално положение, а димящата цигара — между средния и безименния пръст. Навярно не това е най-висшето общество, реши тя, но беше интересно да ги наблюдава. Бяха толкова различни от хората, които бе познавала, когато живееше с Гуеро Давила в Кулиакан, на хиляди километри и години от близкото й минало и от това, което тя беше или щеше някога да бъде. Дори Пати й се струваше нереална спойка между тези разнородни светове. Тереса имаше чувството, че гледа отвън някаква ослепителна витрина. Тя не пропускаше нито една подробност от обувките на жените, грима, прическите, бижутата, аромата на парфюмите, как държаха чашите или палеха цигарите си, как отмятаха назад глави, когато се смееха, докато се подпираха леко на ръката на мъжа, с когото разговаряха. Така се прави, реши тя, и дано да успея да се науча. Така се стои, така се говори, така се смее или се мълчи, както си го беше представяла в романите, а не както го представят в киното или по телевизията. И колко хубаво е да можеш да го гледаш, защото си толкова незначителна, че никой не го е грижа за теб. Да наблюдаваш внимателно, за да си дадеш сметка, че по-голямата част от гостите мъже бяха над четиридесетте, с небрежни акценти в облеклото, отворени ризи без вратовръзки, тъмни сака, хубави обувки и часовници, загорели лица, и то не от работа на полето. Колкото до жените, разграничаваха се определено два вида. Първият — хубави жени с дълги крака, някои с прекалено пищни бижута и накити, вторият — добре облечени, по-сдържани, с по-малко украшения и грим, при които пластичната хирургия и парите — едното като следствие на другото, — изглеждаха естествено. Сестрите на Пати, с които се запозна при пристигането си, спадаха към последните: коригирани носове, кожи, опънати в операционните, руси коси със светли кичури, подчертан акцент на момичета от доброто общество на Андалусия, изящни ръце, които не са измили една чиния в живота си, облечени в скъпи маркови дрехи. По-голямата към петдесетгодишна, по-малката малко над четиридесет. Приличаха си с Пати в челото, овала на лицето, в особения начин да свиват устни, когато говорят и се смеят. Бяха огледали Тереса от главата до петите, вдигнаха вежди и ги извиха подобно на арки, две напълно еднакви мимики на хора, които преценяват и отхвърлят за секунди, после мигновено се връщат към светските си занимания и гостите си. Две гадни свини, отбеляза Пати, щом се обърнаха с гръб към тях, точно когато Тереса си мислеше: сигурно изглеждам пълна смотанячка с тия никакви дрехи, може би трябваше да си сложа друго, сребърните гривни и една пола, вместо джинсите, високите токове и тази стара блузка, която те изгледаха все едно е парцал. Голямата, каза Пати, е омъжена за тъп безделник, онзи плешивец с търбуха, който се смее в групичката ей там, а другата смуче баща ми, както си иска. В интерес на истината и двете го смучат.
— Баща ти тук ли е?
— За Бога, не, разбира се — Пати бърчеше префърцунено нос, с чаша уиски с лед, без сода, която вдигаше, за да отпие. — Старият мръсник се е окопал в един апартамент в Херес… Има алергия от полето — засмя се злостно тя. — Цветен прашец и други такива.
64
Стар народен танц, произхождащ от кастилската сегидиля, а не от Севиля, въпреки името му. — Б.р.