— Опасно е да се отиде там — неочаквано бе за самата нея, че го казва. — Освен това, ако собствениците разберат…
— Вече няма собственици. Минало е много време. Никой не си спомня.
— За тези неща винаги си спомнят.
— Добре — Пати направи няколко крачки в мълчание. — Тогава ще преговаряме, с когото се наложи.
Невероятно, би казала преди. За първи път забелязваше нещо, което толкова много да прилича на уважение или похвала, и да е свързано с нея. Била е приемана като мълчалива и предана, това да, но никога така. Невероятно. Да го каже така като равна на равна. Тяхното приятелство беше изградено на неща, които се подразбираха от само себе си и само в редки случаи се стигаше до подобни обсъждания. Дали не ме будалка, поколеба се тя. Струва ми се, че е искрена. Способна е да ме манипулира, но не става дума за това. Познава ме и аз я познавам. Всяка от нас знае, че другата знае.
— И какво печеля аз?
— Половината. Освен в случай, че предпочиташ да си останеш слугиня в капанчето.
С един болезнен удар съживи горещината, напоената с пот блуза, подозрителния поглед на Тони от другата страна на бара, животинската преумора. Гласовете на курортистите, мириса на тела, наплескани с масла и кремове. Всичко това се намираше на четири часа с автобус от разходката под звездите. Шумолене в близките дървета прекъсна размишленията й. Стресна я плясък на криле. Бухал е, каза Пати. Тук има много бухали. Ловуват нощем.
— Може пък кокаинът вече да не е там — каза Тереса.
И все пак, мислеше си тя накрая. И все пак.
9.
Жените също го могат.
Цялата сутрин беше валял проливен дъжд. Поривите на вятъра накъсваха бурните вълни, силните му пристъпи заличаваха на моменти сивите очертания на нос Трафалгар. Те пушеха на брега, в лендроувъра. В ремаркето имаше гумена лодка с извънбордов двигател. Слушаха музика, гледаха как водата се стича по предното стъкло и наблюдаваха как часовете минават на часовника на таблото. Патрисия О’Фарел беше на шофьорското място, Тереса до нея, запасени със сандвичи, термос с кафе, бутилки с вода, цигари, тетрадка със скици и морска карта на района, най-подробната, която Тереса беше успяла да намери. Небето продължаваше да е мрачно — пориви на пролетта, която не се предаваше на лятото, — ниските облаци все така се движеха на изток. Но морето — вълниста, оловносива повърхност — беше по-спокойно, и само на брега се разбиваше в бяла пяна.
— Вече можем да тръгваме — каза Тереса.
Излязоха, запристъпваха по мокрия пясък, като разтягаха схванатите си мускули. После отвориха багажника на лендроувъра и извадиха костюмите за гмуркане. Продължаваше да пръска ситен дъжд и когато Тереса се съблече, кожата й настръхна. Кучешки студ, помисли си тя. Нахлузи тесния неопренов клин върху банския, затвори ципа на горната част, без да си слага качулката. Косата й бе прибрана с ластик на опашка. Две жени, които се занимават с подводен риболов в това време. Ама че майтап. Да се надяваме, че ако някое копеле се цамбурка наоколо, ще повярва на тая измама.
— Готова ли си?
Видя как приятелката й кимва за потвърждение, без да отделя очи от сивата безбрежност и вълните пред тях. Пати не беше свикнала с подобни ситуации, но приемаше всичко с благоразумно спокойствие: без излишна бъбривост, без нерви. Изглеждаше само леко притеснена. Тереса не знаеше дали беше заради това, което носеше в ръцете си — то би обезпокоило всекиго, — или от новостта на преживяването в морето, което имаше доста обезпокоителен вид. Забелязваше се по многото цигари, изпушени една след друга по време на чакането — и сега имаше една в устата, влажна от дъжда, димът я караше да примигва, докато напъхваше крака в костюма за гмуркане. Забелязваше се и по смръкването на кокаин, преди да излязат от кабината — точно изпълнение, нова-новеничка опаковка, две линии върху гладката папка с документите на колата. Но Тереса този път не пожела да й прави компания. Необходим ми е друг вид бистро съзнание, помисли си тя, докато приключваше с екипировката и мислено прехвърляше морската карта, която от толкова гледане вече се бе запечатала в главата й: крайбрежната линия, извивката на юг в посока към Барбате, изронения, скалист бряг в края на чистия плаж. И там, неотбелязани на картата, но посочени с точност от Пати, бяха двете големи пещери и малката, скрита между тях, недостъпни откъм сушата и едва забележими откъм морето: пещерите Марахос66.