Едната пътека води към тройната зала, където точно сега може би се намира Крес. Колкото и да е изкусително да отида първо там, се заставям да поема по другата — онази, която води към тъмницата.
Всеки път, щом си помисля за това място, настръхвам. Спомням си последния път, когато бях там, спомням си в какво състояние видях онези трима Пазители, които се бяха заклели във вярност на майка ми. Спомням си какво им бяха причинили каловаксийците, източената кръв, отрязаните пръсти, годините, прекарани под земята, докато императорът не спираше с налудничавите си планове, не спираше да експериментира с тях.
Но ако императорът беше луд, то каква е Кресцентия? Тя направи с Лайъс абсолютно същото. Да не говорим, че използваше собствената си кръв, за да отравя тези, които нарича свои приятелки. Кого ли държи в тъмницата? Скоро ще разбера със сигурност, но засега въображението ми е предостатъчно и картините, които рисува, са повече от ужасни.
— Ръката ти трепери — обажда се Артемизия и пристъпва по-близо до лявото ми рамо.
Поглеждам и виждам, че е права — ръката ми трепери, а с нея и пламъчето, и сенките, които то хвърля по мокрите каменни стени.
— Студено е — отвръщам. Това си е вярно. Тунелът е студен, но докато държа пламъка, не усещам никакъв хлад. Артемизия обаче приема оправданието, без да трепне.
— Сега не е моментът да губиш самообладание — казва тя все пак и въпреки че гласът й е тих, усещам в него предупредителна нотка.
Не бива да рухваш. Не и сега.
Няма нужда да ми го казва, но все пак съм й благодарна. Поемам дълбоко дъх и заповядвам на ръката си да се успокои.
— Стигнахме — обажда се Сьорен и аз чувам плискането на водата, когато той се приближава от другата ми страна. После минава покрай мен и се насочва право към каменната стена насреща ни.
Отначало ми се струва, че тунелът свършва тук, пред стената, но когато я оглеждам внимателно, виждам едва забележими пукнатини в скалата — очертания на врата. Сьорен полага ръка върху нея, обръща се и поглежда към нас. Изражението ми е напрегнато, но на светлината на огъня забелязвам колко е трескав погледът му.
— Готова ли си? — пита той.
Не! — помислям си ненадейно. — Не, изобщо не съм готова! Но си спомням какво ми каза той — че човек никога не е готов да се втурне на бойното поле, но все пак го прави.
— Готова съм — отговарям.
Сьорен кимва и натиска силно вратата с рамо. Тя изскърцва и се открехва — точно толкова, колкото да се промъкне през нея.
Ние оставаме в пещерата и се заслушваме напрегнато.
Тежки стъпки. Глухи, резки гласове, които говорят на каловаксийски. А после сблъсък на юмрук о кост, пропукване, което отеква в пещерата, боричкане. За няколко секунди настъпва тишина, не чуваме абсолютно нищо.
Затаявам дъх, защото отново се разнася шум на стъпки, които идват право към нас.
Сьорен надниква през отвора. Лицето му е опръскано с кръв, но на устните му играе мрачна усмивка.
— Готово — казва той, отдръпва се и ни пуска да влезем в тъмницата. Стиснал е за ръката някакъв каловаксиец — пазач, предполагам, макар че Сьорен е съблякъл униформата му — и когато ние сме вече вън от тунела, Сьорен го завлича в него и го бутва грубо на земята.
Връща се в светлината на моето пламъче и аз го оглеждам внимателно. Не ми изглежда уморен, но сега е облякъл униформата на пазача върху ризата и панталоните си. На слабата светлина ще мине за един от тях.
— Взе ли ключовете? — питам.
Той вдига един месингов пръстен с три ключа — два за портите, които разделят тъмницата от другата част на двореца, и един за всички килии, спомням си аз.
Започваме от най-вътрешната част на тъмниците — отключваме килиите и проверяваме хората вътре. Осъзнавам, че много от тях не са Пазители. Не са опасни. Просто астрейци, прегладнели, ранени и полумъртви.
— Откраднах само къшей хляб! — прошепва една жена и се хваща за мен с окървавените си пръсти. Очите й са обезумели, а косата — сплъстена. — Господарят ми го беше изхвърлил, а аз не бях яла дни наред.
Сърцето ме боли да ги слушам, но се насилвам да го сторя. Оставам при тях, докато Херон лекува един по един тези, които не могат да вървят сами. После трите с Артемизия и Майли ги завеждаме до тунела с ясни указания: Намерете Ерик. Намерете кораба. Качете се колкото можете по-високо на скалите около пещерата и чакайте да ви спасят.