Двамата вървим по коридорите, без да казваме нищо, макар че те са пусти. Не виждам ни едно живо същество — само труповете на каловаксийските войници, които оставихме след себе си, докато идвахме насам.
Чак когато стигаме до вратата на стълбището към тъмницата, чуваме гласове, приглушени и неразбираеми. Идват отвътре.
Херон стисва ръката ми, а аз стискам неговата и двамата се притискаме към стената и изчакваме да видим срещу колко войници ще трябва да се изправим или дали няма да е по-добре да ги оставим да минат.
Гласовете стават все по-високи, накъсани от шума на стъпки нагоре по стълбите, и аз въздъхвам с облекчение. Говорят на астрейски.
— Не знаем какво ще заварим — казва познат глас и сърцето ми подскача. — Но ще се разделим и ще се разпръснем в двореца. Ще се притичваме на помощ там, където има нужда.
Веднага щом водачът влиза в коридора, пускам ръката на Херон, прегръщам го здраво и едва не го събарям.
За миг тялото на Блейз се стяга, но после аз ставам видима и той въздъхва, и ме прегръща на свой ред.
— Благодаря на всички богове — прошепва в косата ми, отдръпва се и ме оглежда внимателно. — Кралица Теодосия — обръща се той към воините зад гърба си. Толкова са много, че не мога да ги видя всичките. Заели са цялото стълбище и коридора отзад, докъдето поглед стига.
— Какво става? Къде са другите? — продължава Блейз.
Поглеждам към Херон, за да ми помогне в обясненията, но той поклаща глава.
— О, не, планът не беше мой! Ти ще му разкажеш!
Съгласявам се и бързо разказвам на Блейз всичко, което се случи, откакто влязохме в двореца, като спестявам подробностите около раната на Херон и своя собствен пристъп на слабост. Но когато чува за Крес и за момичето, Блейз се смръщва.
— Нали не говориш сериозно?
— Точно това й казах и аз — обажда се Херон. — За жалост, е напълно сериозна.
Блейз въздъхва, но не изглежда особено изненадан. Вместо това се извръща към воините зад гърба си.
— Джерард! — обръща се той към един от мъжете от първия ред, широкоплещест, с жестоки белези от изгаряния по лицето. — Ти поемаш командването. Намери другите. Започнете от края на двореца и се движете към центъра. Убийте всеки, който окаже съпротива. Затворете всеки, който не се съпротивлява.
Джерард кимва, но не казва нищо.
— Няма нужда да идваш с нас — намесвам се аз.
Блейз поклаща глава още преди да съм изрекла последната дума.
— Разбира се, че има — отговаря той, но не уточнява. Няма и нужда да ме убеждава — мястото му е до мен и аз се радвам, че ще го заеме.
Аз, Херон и Блейз отстъпваме настрана, за да могат воините да минат покрай нас. Опитвам се да ги преброя, но са прекалено много.
— Малко над двеста — казва Блейз, преди да попитам. — Пожарът в Земната мина не беше толкова ужасяващ, колкото във Въздушната. Пазителите успяха да го угасят по-бързо — с общи усилия завихриха буря от пръст, която угаси пламъците.
Кимвам, неспособна да продумам.
Когато и последният воин се качва по стълбата, тримата слизаме в пълната с вода, пуста тъмница.
— Радвам се, че си тук, Блейз — промълвявам. — Радвам се, че си жив. Радвам се, че ще дойдеш с мен.
Той слага ръка на рамото ми и го стисва.
— И аз, Тео.
Забързваме по коридора на тъмницата, без да казваме нищо, право към входа на тунела. Опитвам се да не поглеждам към подутите трупове на стражите, покрай които минаваме. Херон бутва вратата на тунела, отваря я и минава пръв.
Колкото повече се приближаваме към океана, толкова по-високо се издига водата и стига чак до кръста ми. Най-накрая виждаме разклонението. Сега пътят, по който дойдохме, е по-дълбок заради прилива, но другият тунел води нагоре, право към тройната зала. Никога не съм минавала по него, но Блейз, изглежда, го познава и тръгва пръв. Вървим само около петнадесет минути и стигаме до задънен край.
— Този камък тук — посочва Блейз към долния ъгъл на стената. Камъкът е не по-голям от морско камъче.
— Крес трябва да си помисли, че съм сама — казвам им. — Вие двамата стойте зад мен невидими, докато я нападна.
Блейз кимва и протяга ръка към Херон. Изчаквам, докато дарбата на Херон ги скрие напълно от погледа ми, приклякам до камъка, който ми посочи Блейз, и го натискам.
Той поддава почти веднага и в стената се отваря врата.
Поколебавам се за миг и влизам.
Игра