— Представи си само всички нареждания, които мога да дам! — промълвява Крес и разсеяно прокарва почернелите върхове на пръстите си по парапета. — Какви неща мога да ги накарам да направят с тези кинжали, преди да си прережат гърлата като Лайъс! Ако не изпълняваш това, което ти казвам, ще настъпи истинско клане.
Макар да знам, че Блейз и Херон са зад мен, не чувам от тях нито звук — дори не съм сигурна, че дишат. Разбирам. Независимо какво мога да предположа за Крес, за това на какво е способна, по някакъв начин тя винаги успява да ме изненада.
— Какво искаш? — питам, учудена колко спокойно звучи гласът ми, когато вътрешно се треса от ужас.
Крес откъсва поглед от градината и го обръща към мен. Очите й са студени, блеснали като сребро под светлината на пълната луна.
— Ти какво щеше да поискаш на мое място? — пита любопитно тя и накланя глава на една страна.
— Да се предадеш.
Крес се засмива, но смехът й е жесток и горчив.
— След като нахлу в палата ми? След като унищожи две от мините ми и ме принуди да изгоря другите, преди да успееш да стигнеш до тях? — пита тя. — След като заради теб загубих стакриверските си съюзници? След като открадна затворниците ми? След като уби приятелките ми? Наистина ли смяташ, че да се предадеш е достойна участ за теб? Дръж се сериозно!
Преглъщам с усилие.
— Ти ме искаш мъртва — казвам. Не съм очаквала нищо друго. Все пак и преди сме преживявали подобен момент и тя ми е предоставяла подобен избор. Знам какво избрах тогава и знам, че и сега съм готова. И този път смъртта ще бъде окончателна.
Крес поклаща глава.
— О, не! — отвръща тя. — Смъртта е прекалено лесна, прекалено щадяща за теб след всичко, което направи. Не, възнамерявам да се погрижа да живееш дълго и животът ти да е изпълнен с какви ли не мъчения. Някои от тях все още не мога дори да си ги представя, но ще успея. Все пак ще разполагаме с много време особено след като се сдобия с достатъчно веластра, за дати я давам постоянно.
Преглъщам злъчта, която се надига в гърлото ми. Крес ще ме превърне в своя марионетка — тялото ми ще остане живо, но умът ми ще си отиде, ще премине в нейна власт. Тази съдба е по-страшна от смъртта, по-страшна от всичко, което съм си представяла. Но се заставям да кимна.
— Какво друго? — питам, защото знам, че това не може да е всичко. — Ами армиите ми?
— Аз не съм непрактична — отвръща тя с въздишка. — Ако се предадат, ще ги пощадя и ще ги изпратя в мините, за да ги възстановят и да работят в тях, упоени с веластра, след като разберем как да я създаваме в достатъчно количество. Всеки, който се съпротивлява, ще бъде екзекутиран. Омръзна ми от метежи, Тора. Отегчават ме.
Отначало не казвам нищо — оглеждам градината и прозорците над нея, търся някаква възможност да спася хората, да измъкна всички ни невредими. Но не виждам как. Истината е, че хиляди от поданиците ми ще се изправят пред сигурна смърт, ако не пожертвам хиляди други.
Този избор е невъзможен.
— Защо не ми даде веластра още щом влязох в тройната зала? — питам.
Усмивката на Крес се разколебава.
— Защото тази участ щеше да бъде прекалено добра за теб — отвръща тя. — Освен това искам да те чуя как молиш за милост — не защото аз ти заповядвам, а защото ти самата я искаш. Защото изпитваш нужда да го направиш.
— Уплашена си — казвам аз с надеждата да спечеля време. Не знам за какво — време за чудо, за друга възможност, време, останало в един свят, в който вината не ме преследва. — Мислиш, че е възможно да те победим.
Крес присвива очи.
— Мисля, че надмина всички очаквания — признава тя. — Но никога не е било възможно да победиш.
— Тогава защо изобщо искаш да се споразумяваме? — питам я. — Ако наистина вярваше, че можеш да победиш по честен път, нямаше да ме довлечеш тук. Знам, че обичаш драмите, Крес, но баща ти щеше да е ужасно разочарован, че поставяш любовта си към тях над логиката.
Виждам, че съм улучила слабо място, но Крес не отговаря. Вместо това поглежда нагоре над парапета и махва с ръка. Преди да разбера какво се случва, едно от подобията й пуска сферата с веластра. Тя се разбива в земята, точно в краката на астрейката долу, която стиска кама в ръката си.