Огнената вълна се удря в дървото и то избухва в пламъци — истински огнен ад.
За миг единственото, на което съм способна, е да се взирам в него. Аз го направих. Аз. Изпитвам гордост, но и страх. Все пак тази сила е вътре в мен.
Блейз завихря нагоре около дървото пръст, която поглъща пламъците и ги задушава, а после земята отново се успокоява.
Сега дървото е почерняло и голо — жалък скелет на това, което е било някога.
— Много по-добре — уверява ме Блейз и ме дарява с една от редките си усмивки. — Как се чувстваш?
Отначало не съм сигурна какво да отговоря. Но това е Блейз и ако не с него, с кого другиго бих могла да бъда откровена?
— Могъща — отговарям аз. — Едновременно уплашена и страховита.
— Добре — кимва той. — Опитай пак.
Когато двамата е Блейз се връщаме в лагера, слънцето вече се е надигнало над хоризонта. Хората ни са будни и нахранени и бързат из лагера, за да приберат всичко и да тръгнем колкото се може по-скоро. Драгонсбейн е изпратила гълъб със съобщение, който стигна до Арт рано сутринта: забелязала е стакриверски кораби, които пътуват в същата посока, в която и ние. Ако побързаме, ще пристигнем във Водната мина преди тях. Надяваме се това да е достатъчно.
След усилените упражнения с Блейз едва успявам да си държа очите отворени, докато помагам на Артемизия да прибере палатката. Още няколко одеяла и възглавници щяха да ми дойдат много добре снощи, но днес съм доволна, че ги нямаше. Така имаме по-малко за прибиране и макар че цялото ми тяло е натежало от сънливост, вече нямам търпение да тръгнем пак.
Изглежда, така се чувстват и всички останали в лагера — всички изпълняват възложените им задачи в напрегнато мълчание, без дори да се погледнат.
Осъзнавам, че хората се страхуват, и съмненията, които изпитвам, карат стомаха ми да се стегне на възел. Трябва да изпитват страх — както и всички ние — но все пак това е правилното решение.
Може би, ако си го повтарям достатъчно често, ще го повярвам.
Не вярвах, че бих могла да се почувствам по-зле, преди да зърна Майли, която се приближава към мен, понесла непохватно три канчета кафе.
— Струва ми се, че малко кафе ще ви се отрази добре — обръща се тя към мен и Артемизия е усмивка, която май смята за очарователна, макар че у мен просто предизвиква раздразнение.
Арт като че ли изпитва същото. Тя стяга по-здраво връвта, с която е завързала постелките към коня ни, и оглежда Майли презрително от горе до долу.
— Да не искаш да кажеш, че изглеждаме уморени? — пита високомерно Арт.
Майли примигва.
— Ами, всички сме уморени…
— Някои от нас не са си легнали рано, за да спят първи сън. Някои от нас са будували цяла нощ и са разработвали стратегия. След няколко дни ни очаква битка, в случай че си забравила — продължава Арт с леден глас.
Майли се съвзема почти веднага.
— Доколкото си спомням, вчера ви предложих помощта си. Ти каза, че нямало какво да направя.
Двете с Артемизия се споглеждаме. Засега Майли не е успяла да стане любимка на никого в лагера. Честно казано, не съм сигурна защо ни я изпрати вождът Капил. Тя не притежава дипломатическите умения на баща си, а и не е предложила нищо стратегическо, освен че обиди Ерик и се присмя на всяка една идея, която предложихме. Доколкото виждам, е изтъкана от престорена самоувереност и избухлив темперамент.
Опитвам се да измисля извинение, за да избегна включването й в обсъжданията, но Артемизия ме изпреварва и изрича грубата истина.
— От теб нямаше особена полза при другите ни срещи — вдига рамене тя. — И тъй като императора вече го няма и не можеш да го обсипваш с обиди, решихме, че и на теб няма да ти е особено приятно да присъстваш.
За пръв път, откакто я познавам, Майли онемява, макар че се овладява бързо.
— Да, но не сгреших за него, нали? В крайна сметка той показа какъв е — отвръща тя със самодоволна усмивка.
Преглъщам хапливия отговор, който е на върха на езика ми. Много е важно всички да повярват, че Ерик наистина ни е изоставил.
— Сигурна съм, че твоето държание спрямо него много го е улеснило да вземе това решение — казвам вместо това.
Майли ме гледа невярващо.
— Не е възможно да изпитвате съчувствие към него, Ваше Величество! — възкликва тя. — Първо принцът, а сега и този страхлив император? Вие май предпочитате мъжете от един определен тип.
— А ти май притежаваш дебелащината на истински людоед — обажда се Артемизия.