Майли сбърчва чело.
— Какво е людоед? — любопитства тя, но после се отказва. — Няма значение. Не искам да знам. Искате ли кафе, или не? Много е горещо, така че, ако нямате нищо против, вземете по една чаша.
Артемизия завърта очи с досада, взема двете чаши и ми подава едната.
— Не очаквай да ти благодарим — обръща се тя сухо към Майли. — Може и да обичаме кафе, но теб не те харесваме.
Майли поглежда към мен.
— Тя винаги ли е толкова груба?
— Не разбирам какво имаш предвид. Тя се държи изключително любезно, поне по своите стандарти — вдигам рамене аз, поднасям кафето към устните си и отпивам малка глътка. Течността пари, а горчивината й е омекотена от щипка канела. Не разполагаме с мляко, но кафето е хубаво и без него. — Ако Артемизия наистина не те харесваше, щеше да те прободе с меча си. Струва ми се, че още не сме стигнали дотам.
— Не ме изкушаван — предупреждава ме Артемизия и тръгва обратно към свалената палатка, за да продължи с прибирането й. Докато върви, отпива от кафето си.
Майли я проследява с поглед и се извръща отново към мен.
— Мисля, че омразата ми към каловаксийците е оправдана, както и недоверието ми към онези, в чиито вени тече тяхната кръв — казва тя. — Освен това, когато нападнаха Вектурия, императорът се сражаваше в техните редици.
Това ме изненадва. Често съм си мислила за битката във Вектурия — дори обвинявах Сьорен, задето поведе армията си и отне живота на безброй вектурийци. Знаех, че и Ерик е участвал в тази битка, но някак си не я бях свързвала истински с него. И със сигурност не я бях свързвала с Майли. Ненадейно нейното държание към Ерик вече ми се струва по-логично. Не че е извинение, но сега я разбирам малко по-добре.
— В много отношения Ерик беше затворник на каловаксийците също като мен — казвам аз. — Ако не се беше подчинявал на заповедите им, щеше да загуби живота си, а освен това съществуваше рискът императорът да си изкара гнева върху майка му.
Майли не се трогва.
— Той е предател! — отсича тя. — Той предаде каловаксийците, а сега предаде и вас.
Не мога да възразя на този довод, затова се заставям да кимна.
— Нямам намерение да го защитавам. Просто ти казвам това, което знам — казвам аз.
— Бих предпочела в бъдеще да не ме държите настрана от срещи, на които се обсъждат стратегии. Баща ми ме изпрати тук, защото се доказах в битките — повече от всеки един от братята и сестрите ми. Мога да помогна — казва тя с рязък тон.
— Надявам се да е така — отговарям. — Но Артемизия е права — досега не си сторила нищо, за да го докажеш. Единственото, което правиш, е да опъваш нервите на всички.
Отначало Майли не казва нищо — само забива поглед в кафето, което държи.
— Не ми харесва, че баща ми ме изпрати тук — казва най-накрая тя. — Не ми харесва, че изпрати най-силните си воини да ти помогнат и така ни остави беззащитни за нападения отвън. И аз искам да видя каловаксийците прогонени, но тази война не е наша. И ние си имаме проблеми. Аз не притежавам нито чувството за дълг на баща си, нито неговата сантименталност.
— Аз не съм го молила за помощ. Той сам ми я предложи — напомням й аз. Това беше неговият начин да ми се отблагодари, задето изпратих Драгонсбейн да защити Вектурия от армията на Сьорен — начин да се реваншира за факта, че когато преди толкова години каловаксийците обсадиха Астрея, той реши да не ни помага.
— Знам — отговаря Майли. — Казвам само, че на негово място аз бих направила друг избор. Но сега съм тук, предвождам воини, които искат да спечелят тази война, и възнамерявам да направя всичко по силите си, за да ги отведа обратно у дома колкото се може по-бързо и с по-малко кръвопролития.
— Значи сме на една и съща страна — казвам аз. — А сега, когато принца го няма, имаме нужда от всеки стратегически ум, който можем да намерим. Това, че успяхме да превземем Огнената мина с толкова малко жертви, се дължеше преди всичко на принца. Каквото и да мислиш за него — а ти имаш право на свое мнение — съветите, които той ни даде, бяха безценни.
Майли вдига рамене.
— Не отричам, че принц Сьорен може да постигне много, ако разполага с голяма армия. Но това не може да ме впечатли. Той разполага с численост, с оръжия и с всички други предимства. Аз успях да го отблъсна с много по-малко ресурси във всяко отношение. Предполагам, че довечера ще продължим да говорим за стратегия — завършва тя.
Кимвам.
— Тъй като снощи не се спряхме на никакви конкретни планове, нямаме друг избор.
— Тогава ме повикайте — казва Майли. — Ще направя всичко по силите си, за да помогна, и съм сигурна, че ще ме сметнете за поне толкова ценна, колкото е бил той.