— Не казвай на Сьорен, че съм го признала, но той знаеше какво прави — отвръща тя. — Поне за това беше полезен.
Поглеждам я косо.
— Говориш така, сякаш ще го видим отново — казвам.
Тя не отговаря веднага.
— Надявам се да го видим. Имаме ли вести от Ерик?
— Не — отговарям и отново се заглеждам в гладката повърхност на езерото. — Херон каза, че щом получи вест, ще ми каже. Но не сме чули и дума от Ерик. Мисля, че Херон започва да се тревожи.
— Ерик е силен — напомня ми Арт. — А в момента си имаме достатъчно проблеми точно пред нас.
Зървам една фигура, която върви по брега към нас, и веднага я познавам: Майли.
— Като стана дума за проблеми… — прошепвам на Артемизия и посочвам с глава към Майли.
От гърдите на Арт се изтръгва продължителна, тиха въздишка.
— Как мислиш, късно ли е да се престорим, че не сме я видели, и да потърсим убежище в гората? — пита тя и аз не съм напълно сигурна, че не се шегува.
— Можеше поне да ни донесе още кафе — подмятам, макар че вдигам ръка и помахвам на Майли.
— Ужасно си дипломатична — казва Арт, макар че от нейната уста не звучи като комплимент.
Искам да отговоря, но Майли е прекалено близо и несъмнено ще ме чуе.
— Търсих ви — обръща се Майли към мен, макар че погледът й се стрелва бдително към Артемизия. — Какво прави тя?
— Опитвах се да се отпусна и да възстановя силите си — отвръща Арт рязко. — Да знаеш, че не беше лесно да призовавам вода за всички, след като отдавна не съм била близо до нея.
— О! — удивлява се Майли и се намръщва. — Мислех, че просто… така действа дарбата ти.
— Аз не разполагам с неизчерпаем запас — обяснява Арт и сбърчва нос. — Но щях да ти предложа няколко пълни ведра, ако това би те накарало да се изкъпеш. Вониш като цял сандък развалени ябълки.
— Непременно ще си го запиша в списъка с най-важните задачи — отговаря Майли и отново се обръща към мен: — Изпратихме половината войници да се скрият в пещерите покрай брега, където ще чакат допълнителни инструкции. Аз обаче забелязах нещо странно: от външната страна на стената не патрулират никакви стражи. А стената… тя сякаш не е построена, за да отблъсква нападения.
— Наистина не е — потвърждава Артемизия и обяснява на Майли това, което току-що беше обяснила на мен. — Те не очакват някой да ги нападне отвън — защитите им целят да предпазят тях от затворниците им.
Майли се замисля и очите й заблестяват.
— В такъв случай мисля, че имам идея как да се приближим, без да загубим предимството на изненадата.
Двете с Артемизия се споглеждаме.
— Наистина ли? — обръщам се към Майли.
— Да, но едва ли ще ти хареса.
Оказва се обаче, че планът ми допада, макар че когато го споделяме с Херон и Блейз, аз май съм единствената, която го одобрява.
— Искаш да се скрием — казва Блейз на Майли бавно, скръствайки ръце пред гърдите си. Слънцето се е спуснало ниско и докосва хоризонта. Блейз накара Гризелда да използва дарбата си, за да запали лагерен огън, а Херон употреби своята, за да разпръсне пушека и така да не допусне да привлечем внимание към себе си. Сега обаче сме застанали малко настрана от лагера, който сме построили, и Херон не откъсва поглед от пушека във въздуха. Когато димът започне да се сгъстява, той махва с ръка и с помощта на дарбата си го разпръсква.
— Не — подсмихва се ядно Артемизия. — Иска да ни използва за разсейване. — Произнася думата с безкрайно презрение.
Майли обаче не отстъпва.
— Няма да спечелим тази война с дарбите на четирима души, колкото и да сте надарени.
— Дванадесет — поправя я Блейз. — С Пазителите, които освободихме от Огнената мина.
— Все същото. От всичките дванадесет, вие тримата сте единствените, които сте получили свястно обучение — настоява Майли и посочва към Блейз, Херон и Арт.
— През последните дни Тео бележи голям напредък — възразява Блейз. — Може да се защитава в битка. А Лайъс и Гризелда са сред най-силните, които съм виждал някога.
— Наистина са силни, но не и стабилни — добавя тихо Артемизия.
— А четирима е почти същото като трима — отсича Майли и посочва към мен. — А тя е прекалено ценна, за да рискуваме да я загубим, като я пратим в челните редици. Веднага щом покажеш на каловаксийците коя е и на какво е способна, тя ще се превърне в мишена. Никой няма дори да помисли за останалите.
— И вместо това — казва бавно Блейз — искаш да се скрием в гората.
— Вместо това — поправя го Майли с неочаквано търпение — искам да се скриете в гората и да им създадете колкото се може повече неприятности. Докато тичат напред-назад и се мъчат да разберат какво се случва зад гърба им, ние ще нахлуем през главната порта и ще ги нападнем с цялата си сила. Вярно, това не е кой знае какво предимство, но е по-добре от нищо.