За миг целият свят утихва. Огненото кълбо бавно обхваща в пламъци кръстосаните дървени опори на стената и разтапя желязото по пътя си. А после отведнъж настава хаос. Крясъци пронизват въздуха и политат над езерото, високи, но неразгадаеми. Върху горящите части на стената се изсипва вода, но стената е прекалено далеч, за да разберем откъде — или от кого — се върши това.
— Отново! — заповядвам с твърд глас. Поглеждам към Гризелда, която е застанала до мен, и й кимвам. Макар че двамата с Лайъс са като бълбукащи гърнета, готови да прелеят, Блейз ме увери, че за разлика от неговия, техният самоконтрол още не е бил изтласкван до крайност. Днешният ден няма да изисква особени усилия. Няма да ги изтощи отвъд предела им.
Върху изпитото лице на Гризелда грейва усмивка. Тя призовава на свой ред огнено кълбо, задържа го между дланите си също като мен и го запраща отвъд езерото. Херон поема и него и го насочва към целта — южния ъгъл на стената, далеч от мястото, на което са се събрали каловаксийците.
Отново следват викове и крясъци. И още паника. Но преди да успеят да угасят пламъците, другите шестима Пазители запращат своите огнени кълба и Херон ги насочва към целта. Сега вече цялата стена е в пламъци.
— Ще им трябва доста вода, за да ги угасят — казвам и поглеждам към Артемизия, която се усмихва широко. Застанал до нея, Лайъс изглежда повече нервен, отколкото въодушевен, но и на неговото лице се появява лека, напрегната усмивка.
И преди съм виждала Арт в битка, виждала съм светлината, която озарява погледа й, начина, по който се сражава — сякаш част от нея е извън тялото й. Сега обаче е различно — в поведението й има нещо лично.
Грациозна като танцьорка, тя вдига ръце над главата си и Лайъс повтаря движенията й, без да откъсва поглед от нея, за да е сигурен, че го прави точно. Доскоро спокойна, повърхността на езерото също се надига все по-нагоре и по-нагоре, докато накрая закрива слънцето над хоризонта.
— Внимавайте! — предупреждавам ги. — Там има невинни хора. Много от тях са оковани във вериги. Нали не искате да ги удавите?
Артемизия изпухтява и двамата неохотно скъсяват височината на вълната.
— Къде я искаш? — пита Арт.
— Над северната стена — казва Блейз, преди да успея да отговоря. Намесата му ме дразни, макар че и аз щях да кажа точно същото.
Артемизия поглежда към мен и аз кимвам, за да потвърдя.
Двамата с Лайъс свалят със замах ръцете си надолу, приклякат и удрят земята с длани. Високата вълна се стоварва едновременно с тях и унищожава северната стена.
Хаосът многократно се засилва; през дупките, които с Гризелда изсякохме в желязната стена, виждам фигури на хора, които панически тичат напред-назад.
Блейз пристъпва към мен, но аз протягам ръка и я слагам върху неговата.
— Още не — казвам, но усещам в джоба на роклята си тежестта на неговия Земен скъпоценен камък. — Те и така са достатъчно разсеяни.
Още преди да съм довършила, в какофонията се влива нов шум — боен вик, излязъл от едно-единствено гърло, но повторен от хиляди.
— Сега нашите хора влизат през портата — казва Артемизия. — Успяхме да отвлечем вниманието на каловаксийците, но това ще върши работа само дотогава, докато продължават да виждат в нас по-голямата заплаха.
— Е, добре! — отвръщам. — Хайде да продължим да ги сплашваме. Огнени топки след пет, четири, три…
Отново заедно призоваваме пламтящи кълба, без Гризелда този път, и Херон отново ги насочва през езерото и възпламенява една от малкото невредими части на стената.
— Още една вълна, Артемизия! — казвам задъхано.
Арт кимва, макар че и тя изглежда изтощена. Това не са лесните номера, с които сме свикнали, докато се упражнявахме. Работата е по-мащабна и по-тежка и се отразява на Арт. Лайъс изглежда свеж и аз знам, че с лекота може да извика още вода, но също както и с Блейз, не искам да го използваме повече, отколкото е необходимо. Докато Арт вдига втора вълна, поглеждам към Херон, който е превит надве, подпрял е ръце на коленете си и се мъчи да си поеме въздух.
Артемизия отново вдига ръце, призовава силата си и езерото откликва на нейния зов: надига се, завихря се и образува висок стълб. Гледката напомня за острие на меч — тънко, остро и прецизно. Арт не ме пита накъде да насочи водния стълб, но знам, че си мисли за оръжейницата в самия център на лагера.