Блейз не отговаря. За един кратък миг си мисля, че съм спечелила. Струва ми се, че съм успяла да призова здравия му разум. Но преди да успея да въздъхна от облекчение, ръката на Блейз се прокрадва към мен, към ръката, която държи камъка на дарбата му, и я стисва. Опитвам се да се отскубна от него, но ръката му държи здраво моята. Дланта му пари като огън.
Като на берсерк.
— Този камък е мой — казва Блейз, но гласът му не звучи като неговия. Сега е яростен и не съвсем човешки, изпълнен е с прекалено много отчаяние, жажда и гняв, за да е гласът на онзи Блейз, когото познавам. И все пак е той.
— Блейз — промълвявам, но той не отговаря. Стиска ръката ми толкова силно, че ми причинява болка. Пръстите му са забити в кожата ми. Надавам вик, но той сякаш не ме чува дори.
— Усещам го — казва той и дръпва ръката ми с всичка сила. Мъчи се да извади от дланта ми скъпоценния камък, скрит в джоба ми. — Имам нужда от него, Тео.
Преди да успея да му отговоря, някой хваща Блейз и рязко го издърпва настрана, като освобождава ръката ми. Върху кожата ми остават следи от нокти. Вдигам глава. Херон държи здраво Блейз с ръце, притиснати зад гърба, макар че той се бори да се освободи. Изтощен докрай, Херон едва го удържа.
— Трябва да го повалиш в безсъзнание — казвам аз, но думите сякаш излизат от гърлото на някой друг.
Очите на Херон срещат моите. Идеята ми му причинява болка, но той кимва. С усилие доближава ръка до главата на Блейз, но още щом го докосва, тялото на Блейз се отпуска и рухва на земята като марионетка с прерязани конци.
Дори това малко усилие се оказва прекалено за Херон и той се олюлява. Артемизия се втурва към него и му помага да се задържи на крака, макар че самата тя изглежда нестабилна.
Дълго време никой не помръдва. Всички се взираме в Блейз. Другите изглеждат уплашени и това е съвсем разбираемо — никой освен мен, Арт и Херон не знаеше за състоянието на Блейз, но сега ще е много трудно да опазим тайната. А в техните очи поведението му със сигурност много прилича на минна лудост.
В интерес на истината не съм сигурна, че не е — тънката граница, която разделя онова, което е Блейз — каквото и да е то, и берсерка, е толкова неясна и размита, че трудно могат да се разграничат двете състояния.
— Когато се събуди, би трябвало да си е възвърнал разсъдъка — заявявам, доволна, че гласът ми не трепери. — Сигурна съм, че ужасно ще се срамува от този изблик.
Думите ми прозвучават неадекватно дори в моите уши. Когато поглеждам към останалите, те изглеждат напрегнати и несигурни — освен Гризелда и Лайъс. Нито един от двамата не вдига очи към мен — погледите им са приковани в безчувственото тяло на Блейз — техния наставник, техния учител, тяхното бъдеще.
Бригита
Майли идва лично на уговореното място. Когато пристигаме там, където се срещат езерото, планинската верига и гората, тя вече ни чака сама, облегната на едно дърво с ръце, скръстени на гърдите. Щом ни съзира, тя се изправя и на лицето й цъфва шеметна усмивка, но изражението й бързо се променя, когато вижда, че Херон носи безчувствения Блейз.
— Какво се е случило? — пита тя. — Нападнаха ли ви?
Поглеждам към другите. Очаквам някой да се обади, но и десетимата мълчат и чакат аз да заговоря. Блейз може и да е уплашил другите Огнени пазители, но той е човекът, който ги предвождаше, обучаваше и подкрепяше през последните няколко седмици. Макар да не са сигурни какво да мислят сега за него, те знаят, че той все още е един от нас. Съзнават, че ако някой друг разбере за случилото се, може да се опита да го нарани. Затова мълчат и аз съм им благодарна.
— Пресили се — казвам аз, но Майли само се намръщва още повече.
— Как така? — пита тя. — Нямаше земетресения. Да, имаше огън, вълни и ураганни ветрове, но нищо, което да е дори и малко свързано със земята.
Насилвам се да махна пренебрежително с ръка.
— Силата му не можа да премине езерото — лъжа. — Той положи неимоверни усилия да стигне до другата страна, но… — Млъквам и кимвам към безчувственото му тяло. — Но се оказа, че няма нужда. Предполагам, че сме завладели лагера?
Майли кимва и усмивката й се връща.
— Веднага щом минахме през портата, всичко стана съвсем лесно. Особено след като оръжейницата им беше унищожена — добавя тя и поглежда към Артемизия. — Браво!
Похвалата на Майли изобщо не трогва Арт.
— А има ли цивилни жертви? — пита тя.
— Няколко ранени — признава Майли. — Но всички рани изглеждат леки и ще се излекуват — нищо фатално. Няколко лечители вече обикалят лагера. От наша страна имаше няколко жертви, но като цяло загубихме много по-малко войници, отколкото очаквах. До голяма степен благодарение на вас дванадесетимата.